29 октомври 2009

Да ви се оплача, приятели...


Случи ми се. Не ден, не два – цяла седмица без Интернет. Представяте ли си какъв кошмар -сядам пред компютъра, щраквам върху синята буквичка „е” и ... о, не...! Няма Интернет! Ужас, ами сега?!

Естествено, главният виновник е компанията –доставчик. Ей сегичка ще звънна. Каква безотговорност от тяхна страна! Номерът беше... Оп-паа, ами ... не го знам. Всички справки правех по Нета. Ужас, ами сега?! Изравям всички възможни бележки и фактури /слава богу, че не се регистрирах за електронна фактура/ и откривам някъде в едно ъгълче „аварийния”номер. Бълвайки огън и жупел хващам телефонната слушалка и... о-о-о, не! Ни звук, ни вопъл, ни стон! Нямам телефонна линия. Компанията е друга. Набирам от мобилния телефон /на трета компания/.

Започвам един дълъг „диалог” с автоматичен оператор – „Ако сте клиент – натиснете 1, ако не сте -2... Ако искате да се информирате...Ако искате справка ... Ако...Ако...” Когато най-после получавам достъп до „жив” оператор, вече съм достатъчно изморена от натискане на бутони и нямам сили да споря и крещя. Строго обяснявам какъв е проблемът, а отсреща топъл, мек глас ми говори напевно, че „проблемът не е в техния телевизор”. Да съм звъннела на телефонната компания, те са само наематели на линията. Ами че мен какво ме интересува – да си се оправят те с „хазяите”. Да, ама не – аз съм „титуляр”.

Телефонният номер на „Повреди” го знам наизуст. Процедурата е същата – „Ако..натиснете 1, ако...натиснете 2...” Мек любезен глас... „Да, госпожо, записваме за техник... Оставете номер на мобилен телефон и веднага ще се свържем с Вас...”

Веднага, ама друг път! Техникът ми се обади на другия ден, за да ме осведоми, че работят по отстраняване на повредата. Остраняваха я цели 5 дена, като се налагаше всеки ден да ги подсещам, че все още нямам телефонна линия. Оправданието им за аварията беше странно, но най-сетне... Тууууут... Доживях да чуя този приятен звук в телефонната слушалка.

Щастливо и нетърпеливо сядам пред компютъра, щраквам върху синята буквичка „е” и ... о, не...! Няма Интернет! Рутерът ще е, казвам си. Трябва да се конфигурира. Да, ама пак не! Звъня отново на компанията-доставчик. Познатите реплики :„Да, госпожо, записваме за техник... Оставете номер на мобилен телефон и веднага ще се свържем с Вас...Ще Ви компенсираме с отстъпка във фактурата”. Пак проблеми – наематели, хазяи... Кризата ще да е виновна, решавам аз. Едните – монополисти, другите конкуренция... Но моята вина каква е?! Не искам отстъпка, искам връзка със света!

След два дни и 5-6 разговора с любезни оператори и техници все още нямам Интернет. Тръшкам се на стола, забивам поглед в монитора и се разплакам. От яд .

Ужас! Как сме живели преди?! Стоя си така, откъсната от света цели 8 дена.Все едно че съм затворена в стая без прозорци – не знам какво се случва навън, не мога да надникна тук-там, не мога да чувам и виждам. Компютърът ми се струва само една безполезна машина за разглеждане на снимки...Е, и да напиша тези редове, за да споделя колко ми е тежко без Интернет. И без вас, приятели!
П.С. Ако сте прочели това мое виртуално оплакване, значи всичко е наред. ВЕЧЕ ИМАМ ИНТЕРНЕЕЕЕТ! На линия съм.

6 коментара:

Татко Пепи каза...

Интернет нямало...Иванова, не се оправдавай! Просто реши да изклинчиш от работа! Та ме остави аз да се потя сам по блога...А на мен децата ми реват!

tiburon каза...

Толкова е приятно някой да те нахока от разстояние! По Интернет.:)
По-добре децата да реват, че ако ревнем ние, родителите, става страшно. Добре си се справил, приятелю!:)

diandra каза...

Ооо, съчувствам ти! Това си е направо ужас! Това ли била причината да не пишеш в блога и изобщо? Простено ти е.
Щом си написала нещо ново, значи е имало смисъл от неудобствата..

tiburon каза...

Да,Диана. Не бях осъзнала колко съм зависима от дребното удобство, наречено Интернет.Дори за най-патетичните неща от ежедневието- и лични, и служебни.:)Поздрави!

Алиса каза...

Хм, без да искам да обиждам никого, за състоянието, описано от автора, има написано доста из медицинските списания. Нарича се "интернет зависимост", сравнимо е с наркотичните зависимости и е едно от най-честите заболявания в съвременния свят. Е, в тази част от него, където има мрежа. Все пак, щом всички сме тук, вероятно е не просто масово, ами направо заразно. Тъй че, горе главите - лечение няма!
П.П. Защо, по дяволите, си сложила логото на Интернет експЛоудър...

Bla каза...

Цяла седмица без Нет - cадизъм! :D