Двубой

Беше време за обяд,но бригадата не тръгваше.Всички се бяха събрали около изкопа и мълчаливо наблюдаваха.Багерът продължаваше да копае.На пътя му-там,където трябваше да бъде изкопан канал за водопроводните тръби-се беше изпречила голяма скала,която упорито не помръдваше.Цяла сутрин кофата на багера дращеше с железните си зъби по челото на скалата.Бригадирът два пъти казваше на багериста да я заобиколи,но той не се отказваше.Всички го познаваха-беше вдовец,жена му беше починала в адски мъки от рак и от тогава не се усмихваше.Мъката го беше отчуждила от колегите му и беше престанал да говори с тях.В началото те го разбираха,съчувстваха му,но после го намразиха.Защото това вече не беше техният приятел,а някакъв друг човек-студен камък!Затова всички гледаха мълчаливо двубоят му със скалата и злорадстваха,когато се счупи единият от зъбите на кофата.Очакваха бригадирът да не издържи и да го изгони от обекта,твърдоглавецът му с твърдоглавец.Но бригадирът не реагираше.Свъсил вежди,наблюдаваше как багерът се напряга с всички сили и когато скалата леко помръдна,изкрещя:"Какво гледате бе,мамка ви?!Вземайте лостовете и лопатите и помагайте!"Всички се хвърлиха в изкопа и започнаха да копаят.Бяха забравили,че са в обедна почивка,че са уморени,че мразят багериста и че тази скала може просто да бъде заобиколена,вместо да бъде извадена.Копаеха трескаво,злобно въодушевено,с някакво неистово чувство за мъст.Докато копаеха,започваха истински да разбират своя колега-багерист-неговата непреодолима тъга,заседнала като тежък камък в душата му.И разбираха,че този двубой не трябва да бъде изгубен,каквото и да им струва това.