24 февруари 2012

Пролетта е неизбежна

Много зими сме изкарвали на открито по строежите, но никоя досега не
беше успявала да сломи смеха ни. Ние сме млада бригада- млади сме,
живи сме, смее ни се...Но леденият студ на тази зима скова всичко,
дори смеха ни. Зимата ни победи, изтощи ни- посърнахме, смълчахме се,
състарихме се сякаш, борейки се да оцелеем. Но днес за първи път изгря
слънце- топло, лазурно и омайно като младо вино.

На една спирка разстояние от Ада

Егати дилемата екзистенциална! "Да дупча ли билет, или да не дупча?"... За една спирка! Държах билета в ръката си и усещах как тя започва да се изпотява от напрежение. "Ами ако ме хванат за една спирка?" Щеше да е почти толкова нелепо, колкото смъртта на съветски войник, влязъл победоносно в Берлин, но убит минути преди обявяване края на Втората световна война. "Да бе, да - за една спирка ще дупча билет!"

07 февруари 2012

Писмо до Гертруд Крафт

Здравейте, фрау Крафт!

Това писмо сигурно никога няма да стигне до вас. Няма да стигне- буквално и метафорично! Защото вие сте толкова, толкова далече от мен- някъде там в приказно красивите планини на Австрия. В малкото, кокетно курортно селце-Росбах, което сякаш не е действително. Срамежливо сгушено в мълчанието и поезията на Алпите, сред бялата тишина на снега и коледния уют на горящата камина, която весело пращи с дъх на смола… А аз съм в разкаляната от току-що стопилият се сняг България! В едно село, което тихо умира и се обезлюдява. Превръща се в призрак, в гротеска на това, което беше някога. На едно “някога”, което безвъзвратно си отиде, с отчаяно наведена глава…