18 февруари 2017

Смело сърце

Нарисувах очите ти с лятно - нощен черен цвят,
с нюанс от светлината на залез в притихнал свят.

Нарисувах устните ти с пламъка на изгрева далечен,
с нюанс от тъжно - жълтото на лист на смърт обречен.

Нарисувах ръцете ти с линиите на нежен щрих,
със светлосянка грацията на пръстите разкрих...

....Нарисувах те със слова,
за да запазя всичко това
за онзи сетен миг, когато...
ще отмине и последното лято.
Тогава, останал сам със смъртта,
ще си спомня пак любовта-
твоите устни, очи и ръце...
и ще умра със смело сърце.

16 февруари 2017

Най- бащиният звук

Тази нощ сънувах татко,
милият му бащин лик,
дошъл от Оня свят за кратко,
да се видиме за миг.

Усмихнат, мъжки ме прегърна,
като че ми даваше кураж,
когато от съня се върна,
на дома да бъда страж.

Събудих се и нямаше го вече,
но бях сигурен, че той е тук,
защото Оня свят не е далече,
щом чувах от гласа му звук.

Чувах как мило ме нарича,
така, както никой друг,
отново казваше, че ме обича
на гласа си с най- бащиния звук.

И мъжете плачат понякога, повече от жените дори...

И мъжете плачат понякога,
повече от жените дори,
макар и не със сълзи всякога,
в очите им мъка гори.

И мъжете плачат, признавам,
макар силни да са наречени,
но по сълзите им познавам,
че на човещина са обречени.

И мъжете плачат без срам,
когато душата им е унила,
но дори да плачеш сам,
да пророниш сълзи е сила.

Апостоле, ако днешна България можеш да я зърнеш

Апостоле, ако днешна България можеш да я зърнеш,
ако видиш как Свободата свободия стана,
сигурен съм, че на бесилото сам ще се върнеш


и ще се каеш, че за Свободата ни въстана.

Апостоле, ако днешна България можеш да я зърнеш,
ако видиш как робството съжителство стана,
сигурен съм, че на бесилото сам ще се върнеш,
и ще се каеш, че срещу съжителите си въстана.


Апостоле, ако днешна България можеш да я зърнеш,
ако видиш как българинът европеец стана,
сигурен съм, че на бесилото сам ще се върнеш
и ще се каеш, че за българщината въстана.

Апостоле, по- добре, че България не можеш да я зърнеш,
сигурно е по- добре, че на бесилото застана,
защото ако днес от Оня свят се върнеш,
ще кажеш тъжно: "Не искам тука да остана!"

Дневникът на един афганистански мигрант в България

Ден първи:
В Афганистан вече нямам поле за професионално развитие...Тук всички полета са минирани и не остана нищо за взривяване! Та това живот ли е – да не можеш да отнемеш ничий живот!? Затова си стягам багажа и мигрирам за Европа, където имат толкова много още невзривени жп. гари, летища и стадиони. Взимам си само вещи от първа необходимост за живот в миграция: автомат „Калашников“, патрони и пластичен взрив. Нещо да не забравя...А, да, четката за зъби – тя става на тактически нож при нужда!
Ден втори:
Днес заминавам – хващам първия танк за границата с Пакистан. Толкова ще ми липсва родната земя, пълна със заложени през три метра муджахидински мини; родните планини, огласяни от жизнерадостния крясък на лешояди, хранещи се с трупове на загинали талибани; родния въздух, напоен с омайния аромат на изгорели съветски танкове...На тръгване плача, защото ми е трудно да загърбя милия спомен от детските години, когато, играейки си с един гранатомет, децата от моето родно село спряхме настъплението на цяла съветска танкова дивизия! Ех, как искам да върна танковете, пардон  - детството и отново да стрелям по детски на воля срещу руснаците...
Ден трети:    
След дълъг преход съм на границата с България. Винаги съм бил емоционално свързан с тази страна – та нали първият ми автомат „Калашников“, който татко ми подари за седмия рожден ден, беше произведен в България! Той постоянно засичаше и биеше на десет метра встрани от целта, но аз си го обичах, защото благодарение на тези негови недостатъци, жена ми винаги оставаше жива след семейни конфликти...
Ден четвърти:
Искам да продължа за Германия, но засега оставам в България. Не се оплаквам, защото тук почти всичко е като в родния ми Афганистан: пътищата са надупчени, сякаш са стреляни от руски щурмови хеликоптер; преобладаващото население е от малцинствата и е мургаво като нашите муджахидини; младите мъже са с дълги бради подобно на талибани; бандитските закони са по- спазвани от юридическите; отношенията са на феодално – племенно ниво, всеки си краде, стреля и убива безнаказано...Чак се плаша - тук е по- афганистанско и от Афганистан!
Ден пети:   
Чувствам се добре в България, но как да се реализирам като терорист тук!? Как да разруша някоя гара, като гарите са толкова разрушени, че няма повече накъде?! Как да убия някой българин, като българинът е толкова убит, че няма повече накъде?! Как да обезчестя някоя българка, като българката е толкова обезчестена, че няма повече накъде?! Как да тормозя психически народа, като той е толкова изтормозен, че няма повече накъде?! Накъде, като тук няма как нито достойно да умреш, нито достойно да живееш! Тук цялата държава е един голям бежански лагер и българите са по- мигранти от мигрантите, мигрирайки всеки ден далече от всички и най вече от себе си.
Ден шести:
Отчаян съм! Искам да извърша смъртоносна атака, като мина с камион по пешеходна алея в София, но нафтата е замръзнала и двигателят не пали...Ето затова искам да избягам в Германия – там поне нафтата не замръзва и дизелът пали безотказно...

IT прочит на известни народни поговорки

Да би мирно седяло, не би чудо видяло - Да би мирно кликало, не би Фейсбук видяло.

Стадо без мърша не може. - Форум без спам / хейтъри не може.

Без наука няма сполука. - Без Фейсбука няма сполука.

Бог високо, цар далеко.
  - Процесор високо, сървър далеко.

Блага дума железни врата отваря. - Блага парола железни акаунти отваря.

Брат брата не храни, но тежко му, който го няма. - Юпиес Юпиеса с ток не храни, но тежко му, който го няма.

Бяга като дявол от тамян. - Бяга като "Троянски кон" от антивирусна програма.

Видяла жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак. - Видяла Vista - та, че преинсталират Windows - а, и тя вдигнала хард диск.

Вятър го вее на бял кон. - Перка го вее на бял "Троянски кон".

Гарван гарвану око не вади. - Уиндоус Уиндоусу оптично устройство не вади.

Стигна дъното. - Стигна дънната платка.

Днешната работа не оставяй за утре. - Днешният рестарт не оставяй за утре.

Една птичка пролет не прави. - Един шътдаун (shutdown) рестарт не прави.

Едно си баба знае, едно си баба бае. - Едно си Гугъл знае, едно си Гугъл бае.

За вълка приказват, а вълкът в кошарата. - За вируса приказват, а вирусът в харддиска.

Камъкът на мястото си тежи. - Гигабайтът на мястото си тежи.

Крушата не пада по- далече от дървото. -  Мишката не пада по- далече от компютъра.

Където не го сееш, там никне. - Където не го инсталираш, там стартира.

На гол корем чифте пищови. - На гол харддиск чифте процесори.

С чужда пита помен прави.  - С чужди сървър памет прави.

Ум царува, ум робува, ум патки пасе. - Процесор царува, процесор робува, процесор дънни платки пасе.

14 декември 2016

Смартфон приключенията на баба

Внуците за Коледа решиха
да ме чуват всеки ден
и за целта ми подариха
телефон модерен и на мен.
"Ето, бабо, говори свободно,
имаш план промоционален,
купихме ти го изгодно,
обхватът ти е национален.
Имаш памет дългосрочна,
камера да снимаш клип,
Джи Пи Ес с карта точна,
Андроит последен тип.
Имаш Интернет оптичен,
много музика, игри,
телефонът е отличен,
когато искаш, набери!"
"Да ви набера, ма как бе, мили,
като очилата са ми се счупили!?
И вместо внука, за късмет коварен,
звъна на номера противопожарен.
Обяснявам, че не виждам, че съм стара,
а те ми питат: "Къде, госпожо, е пожара!?"
Обяснявам, че търся номера на внука,
а те отговарят: "Пожарната е вече тука!"
И чувам сирените тревожно вият,
пожарникари по вратата с кирки бият.
Дорде входа им отключа,
те пускат водата от маркуча.
Пяна пени се в хола,
да спрат водата мола...
Ха, сега, къде да ида,
на помощ викам Андроида.
Набирам "Гражданска защита",
но отсреща мъж ме нежно пита...
дали желая секс в различни пози...
Оле, Бог да ми помози!
От зор устата ми се пени,
предлагат садо - мазо сцени.
Пак набирам, но какво натискам,
някой пита наркотици ли ще искам:
- "Всичко да предложа мога,
имам чанта пълна с дрога!"
- "Какъв си ти бе, сине клети!?"
- "Продавам дрога, пистолети!"...
- "Тогава повече не ми споделяй,
вземи, че се застреляй!"
Хвърлям по стената, смартфона чупа,
един с шайба накрая ще си купа -
както някога, ще въртя, набирам,
безпогрешно всеки ще намирам.
Може смартфонът да е мода, култ,
но едва не ме докара до инсулт!

01 декември 2016

IT дневникът на баба



Ден първи:
Сто години ги навърших, ей,
това е кръгъл юбилей!
Внуците ми мили,
компютър ми купили
Цял ден седя и блея
пред подаръка за юбилея.
Седя и от сърце го мола,
да се включи без парола.
Ама ей го, пъне се като магаре,
Фейса да ми пусне баре.
Уиндоус нещо ми съобщава,
мойте грешки не прощава.
Сърце ми тупка, едва се диша,
от зор изкъртих пет клавиша!
Кълна го люто, псувам го на майка,
а той ме гледа и си трайка.
Ала баба пред нищо се не спира,
хиляда пъти рестартира.
Баба световната война е преживяла,
та на Уиндоус би ли се предала?!
...Накрая компът се измори, 
отказа се с мен да спори.
Нещо дълго брои, мери
и отвори свойте двери.
Ех, че е интересно в Нета,
днеска май не ще да мета!!!
Ден втори:
Цял ден краката клатя
и с юзърите чатя.
Лъжа, без да имам срама,
че съм готина мадама.
Леле, 
видят ли ми сбръчканата кожа,
ще я одерат с ножа!
Но във Фейса всеки лъже, мами,
крокодили представят се за дами!
Ех, че чудна детска радост,
тук живея втора младост!!!
Ден трети:
Днес цял ден си губа
с клипове в Ю Туба...
Попаднах на порно драма
и изчервих се от срама.
Побързах сайта да затворя,
но започнах с внук си да говоря.
И между думите ни мили,
актриса страстно взе да цвили.
Докато натисна стоп клавиша,
някой в клипа взе да диша.
Диша тежко, вече пъшка
с цялата си сила мъжка.
"Ало, как си, бабо?!", пита внука.
А, сега де, сгазих лука!
Клипът стана драматичен,
чу се стон епичен.
Как да обясня на внука,
че сама съм тука?!
Бре, тоз клип не спира,
стаята с викове раздира.
"Как си, бабо, да не ти е лошо?!"
"Добре съм, 
вика нещо пак съседа Гошо!"
Измъкнах се с триста зора,
но спасих се от позора.
Ден четвърти:
След толкова дни прекарани в Нета,
забравих и чорапи как да плета.
А, ето, внуците на гости идат
и пулят се, какво да видат.

Баба им изглежда сякаш зомби,
къщата като ударена от бомби,
кравата гладна мучи,
кучето едва гледа, мълчи,
на масата троха няма, празна,
в мивката е тенджерата мазна,
портата паднала накриво,
в двора бурен, диво...
- "Как си, бабо, да не ти е лошо?!"
- "Вървете у съседа Гошо!"
- "Бабо, да не си заета!"
- "Да, живея вече в Нета!"

28 ноември 2016

Любовното обяснение на един готвач

Сладка моя, 


Всеки път, когато те видя, се спичам, кръвта ми кипва, страстта ми бухва, зениците ми се разширяват подобно яйца на очи на дъното на тиган и оставам безмълвен като зейналата муцуна на печено прасе, поднесено в тава на Коледа. Но нима мога да остана суров при вида на твоите очи, по - черни от тефлонови тигани, които ме изгарят на жар с поглед и проникват като с вилица дълбоко в душата ми. Нима мога да не се задуша на фурна при вида на твоите страстни бедра, които потрепват като крехко алангле при всяко движение. Нима мога да не кипна, виждайки как устните ти пухкаво са бухнали подобно на Великденски козунак, изваден от топлия уют на ароматно дъхащата фурна. Нима мога да не пламна фламбиран при вида на косите ти, виещи се с изящната страст на италиански спагети. Нима мога да не се изпържа, чувайки как гласът ти омайва като топлия дъх на прясно изпечен домашен хляб. Нима мога да отмина с безразличието на сушена риба леката руменина по бузите ти, която подобно на керамични котлони сияе с мек ореол. Нима мога да не започна да вия като свирка на сварено мляко, когато видя, че свеждаш погледа си с невинния свян на младо агне в кланица. Не, не мога! Затова те моля - фламбирай ме, транжирай ме, накълцай ме на кротони, изпържи ме на най- безмилостно изгарящите градуси, задуши ме в микровълнова печка, но само не ме оставяй, без да си ме вкусила. Без да си дегустирала от най- сладкото и най- горчивото на душата ми. Без да си опитала от най- неподправено човешкото в мен, използвайки върха на небцето си, където са събрани най- съкровените вкусови окончания. Окончания, които могат да са началото на една Любов по- насъщна и по- голяма и от Хляба!

Гладно и жадно твой: Тиган Петров   

24 ноември 2016

Писмо до баба ми от 19- ти век

"Здравей, бабо!
Пиша ти от 21- ви век,
за да те питам
има ли за самотата лек?!
За да те питам
как се води близък диалог
с хората и даже с Бог?
За да ме научиш
не как се прави прежда,
а как раздава се надежда.
За да ми покажеш начин лесен
как да живея и умирам с песен.
Пиши ми, бабо, ти си дъ бест,
ще чакам от миналото вест..."

"Здравей, бабиното!
Пиша ти от 19 - ти век,
който не беше лек.
Да, тогава нямаше Нет
и къщите бяха от плет.
Тогава нямаше го Фейсбука,
основно ядене ни беше лука.
Нямаше Вайбър, Скайп и чат,
децата умираха от глад.
Мъжете не бяха с тесни дънки обути,
а отиваха в гората и ставаха хайдути,
Жените не бяха всеки ден в МОЛ- а,
а оряха нивите с вола.
Нямаше новини и риалити формати,
но имаше градини с истински домати.
Нямаше в сряда Шампионска лига,
но се вълнувахме кога ерген намига.
Нямаше на мегдана безплатен уай фай,
но хорото се виеше от край до край.
И макар светът да беше архаичен,
диалогът беше жив и личен.
Дори и най- простият кравар
не се криеше зад аватар,
защото в този отминал и далечен век
ценеше се да си истински човек.
Ценяхме не последната парижка мода,
а вярата, традицията и рода.
И не описвахме живота си със статус,
а го живеехме с поетичен патос.
Така че, мило мое внуче, дигитално,
ако искаш да живееш,
изключи си Нета моментално.
Това е на баба ти съвета личен,
а сега ти казвам "Чао!",
че ...почва сериала романтичен!
Ало, чу ли ми съвета, баба?
Уф, връзката е слаба..."