Какви времена настанаха! Една обелка от бонбон да няма къде да изхвърлиш. Не, то има де, ама... кофа за пластмаса, кофа за хартия, кофа за стъкло. И трите в различен цвят, със стилен дизайн - да ти е жал да хвърлиш боклук в тях! А пък и тази обелка от бонбон - нито е от хартия, нито от пластмаса, нито от стъкло. Разглеждам я внимателно, изучавам я, но не мога да преценя къде точно да я хвърля. Силно се колебая между кофата за хартия и кофата за пластмаса. Ако бях инженер-химик, щях да знам какво е естеството на материята, от която е направена бонбонената обелка. И нямаше да имам никакви колебания. А сега стоя пред двете кофи и се разкъсвам от хамлетовската дилема - да бъда или да не бъда... еколог?! Изкушавам се да не бъда и да изхвърля досадната бонбонена обелка на улицата. Какво пък, от "Чистота"-та ще пометат. Нали за това им плащат?!
Но във въображението ми се появява образът на едни огромни везни. Везните на световното екологично равновесие, които са се закрепили в крехък баланс. Двете теглилки са застанали на една линия и не трепват. Перфектният баланс! Но една обелка от бонбон лети във въздуха с валсова грация и приближава везните на световното екологично равновесие. Приближава ги със страшна сила! И накрая пада върху тях... Следва миг на тягостна тишина. Везните в първия момент остават балансирани, но се чува тежко, зловещо скърцане. Боклуците натежават и накланят везните. Направо ги късат. Всичко се срива с трясък и цялата планета се покрива с дебел слой от боклуци, на върха на който стои моята малка, най-обикновена и невзрачна обелка от бонбон!...
Ей, какви времена настанаха! Да не смееш да хвърлиш обелка от бонбон на улицата. Веднага се нарушава световното екологично равновесие, засилва се глобалното затопляне, разширява се озоновата дупка, зелени активисти от цял свят протестират, антиглобалистите се обявяват в тяхна подкрепа, крайните квартали на Париж се вдигат на бунт, "Ал Кайда" нанася нов терористичен удар, САЩ отговарят с военен контраудар, пиян руски майор, без да иска, падайки от стола, натиска ядреното копче в дежурната стая в Москва и стотина ядрени ракети земя-въздух политат към различни точки на света, синът ми става послушен и не ми дрънчи през 5 минути пари за сладолед... Настава Апокалипсис!
Затова, майната му къде ще хвърля обелката - дали в кофата за хартия или в кофата за пластмаса. Само да не е на улицата, че не ми се занимава с апокалипсиси! Вдигам ръцете и се предавам - ще бъда еколог!
1 коментар:
хахах статията за това екологично световно равновесие дост ами хареса.Може би вече го има този момент в който като тръгнеш да хвърлиш своето боклучи на земята веднага да е замисляш,което на мен ми се вижда чудесно и дано повече млади хора да си имат вече едно на ум , че от ас зависи в каква природа и на каква земя ще живеем, тъй като ако ние изхвърляме всичко, то лед време природата може да и го върне само ако поиска дали със земетресения или цунамита.....Блога ви е страхотен и всеки път намирам интересна статия.
Публикуване на коментар