Топ 5 на най- култовите социалистически автомобили

Гледам автомобилите, минаващи по пътя. Минава един джип на BMW-X3 - лъскаво черен, брутално едър и "мускулест", с релефно изпъкнали арки на калниците, с радиаторна решетка, озъбена като уста на ранен хищник и тежко намръщени фарове, които "гледат" по тевтонски злобно. И всичко това озвучено от могъщия рев на двигателя, скрит под огромния преден капак.

Тръпки ме побиват! Толкова съм шашнат от видяното, че почти не забелязвам "Ладичката", която минава след джипа с тихо, меланхолично скърцане на вече изгнилите си отвсякъде ламарини. Виждам само как тя бавно и старчески немощно се отдалечава, без да има никакъв шанс да настигне BMW-то. Това е "Лада" от социалистическо време - малка и смешно схлупена, скучна и банална до отчаяние, но някак възпитана, ненатрапчива, дори мила.

Само за броени минути пред очите ми минаха две автомобилни епохи - съвременната и безвъзвратно отминалата. Съвременната ме респектира, отминалата ме затрогна носталгично. И ме накара да си спомня за 5-те най-големи социалистически автокласики...

N 5 "ЗАЗ"("ЗАПОРОЖЕЦ"): Тази кола, произведена в автомобилните заводи на далечното съветско Запорожие, предизвикваше или иронична насмешка, или мило съжаление. Причината беше в карикатурния й външен вид, граничещ с гротеската. Тази кола изглеждаше така, сякаш е конструирана от деца в час по "труд и творчество" или в популярните по това време кръжоци "Направи си сам". Този автомобил беше тотално "скаран" с аеродинамиката и въобще с естетиката. В него имаше толкова аеродинамика и естетика, колкото има в една консервна кутия. И въпреки това в "Запорожката" имаше някакъв чар. Целият й чар се събираше в кръглите, извиняващи се за недоразумението, фарове, които придаваха на колата типично руска, славянски поетична одухотвореност.

N 4 "ВАРТБУРГ": За тогавашните размери на колите "Вартбург" можеше да мине за лимузина. Даже и името му беше подходящо за име на лимузина - "Вартбург"(от немски- "военна крепост"). Но цялото му сериозно, лимузинно излъчване се дискредитираше от онова смешно "пър-пър-пър", което излизаше като звук от ауспуха. И все пак ,"Вартбург" си беше немска машина, произведена в ГДР, която може да беше Източна (социалистическа), но си беше Германия и това вдъхваше надежди за солидност на изработката.

N 3 "МОСКВИЧ": Това беше автомобил, буквално "сделан в СССР". Сякаш издялан с изтъпена тесла! Тромав, ръбест и груб, "Москвич" имаше излъчването на руски богатир, който не се спира пред нищо. И точно така си беше. "Московеца", както галено го наричаха неговите собственици, беше истински офроуд автомобил - минаваше през издълбани от коловози горски пътища, през каменисти селски друмове, през кални текезесарски ниви... Ръмжеше, недоволстваше, скърцаше, пъшкаше, отвсякъде му избиваше масло - тъп, но упорит - "братушката" си пробиваше път като танк. Затова и хората го обичаха, защото беше честен, сърцат бачкатор. Мъжага! "Москвич"!

N 2 "ШКОДА": "Шкода" беше леко разглезена чешка хубавица, която се ласкаеше от закачливите флиртове (още по това време) на големите батковци - "Фиат" и "Фолксваген". Това й придаваше статута на почти недостижим автомобилен блян за народните маси в България. Защото "Шкода" беше прекалено хубава, прекалено западноевропейска на външен вид, за да я има всеки. А пък и тези, които я имаха, всъщност я нямаха - не можеха да се отпуснат и да свикнат с мисълта, че заслужават такъв комфорт. И живееха вечно нащрек от мисълта, че "много хубаво не е на хубаво" и всеки момент може нещо да се счупи (като при руските коли) или пък някой да надраска колата от завист...

N 1 "ЛАДА": "Лада" беше социалистическата автомобилна мечта! Нежна, комфортна, модерна, с визия, взета назаем от моделите на "Фиат". При нея за първи път в руска кола имаше някаква грация и финес, уважение към достойнството на шофьора и пътниците. Имаше опит за постигане на комфортна настройка на окачването, пластичност и бързо разгръщане на мощността на двигателя. Въобще колата наистина приличаше на автомобил, а не на танк или трактор. "Лада" имаше задоволително ниво на адекватност на външния и вътрешния дизайн с нивото на западноевропейските автомобили. Затова да караш "Лада" беше мечта. Това означаваше, че си бял човек, че имаш положение в обществото, че заслужаваш внимание и уважение!

...И накрая, една кола, която е извън всяка класация, извън всяка епоха - "Трабант"! "Траби" е недостижим естетически казус - няма кола с такъв чар... Няма и да има, колкото и да се напъват от BMW с техния претенциозен "Мини Купър". Той е несравним със социалистическата автокласика.