Дневникът на един още нероден

3-та седмица от оплождането, 2-ри лунарен месец, 1-ви месец от бременността:
Остарявам бавно, неусетно дори- вчера бях яйцеклетка, днес съм зародиш! Имам си вече наченки и на централната нервна система- хващат ме нервите! И как не- живее ли се на тъмно цял месец!? А имам още 8 дълги месеца в тази дупка...Добре, че още нямам мозък- иначе щях да полудея от мисълта, че ще бъда затворен толкова дълго време!

SMS- и до Господ

Първи SMS: Господи, случайно ти намерих телефонния номер. Пиша Ти СМС, защото се притеснявам каква сметка ще навъртя, ако Ти звънна- Небесното царство е далече, извън времето и пространството, ваучерът ще ми свърши само да Ти кажа едно "Здрасти!"! А аз искам толкова неща да Ти кажа...Отговори ми, когато имаш време. Ще си оставя телефона на вибрации, че сигурно Ти звъниш с гръм и трясък, а при мен е вече нощ и ще събудиш децата.

Дневникът на един баничкозависим

Ден първи:
Един ден, откакто съм отказал баничките, а вече усещам първите симптоми на абстиненцията- накъдето и да погледна, виждам само банички! Те са навсякъде. Сякаш целият свят се обитава само от банички. Ах, как обичам света!...Но искам да го унищожа, да го схрускам. Започвам да разбирам Адолф Хитлер...
Ден втори:
Стоя пред витрината на една баничарница и ме обхващат мрачно поетични чувства. Рецитирам безмълвно Смирненски:

10 мисли на един ангел- пазител

Първа мисъл:

Да бъдеш ангел- пазител е все едно да бъдеш футболен вратар. С тази разлика, че футболният вратар трябва да спасява неспасяеми топки, а ангелът- пазител- неспасяеми грехове! И още една разлика: футболният вратар стои на голлинията на вратата, ангелът- пазител- на голлинията на живота...

Как емигрирах в Афганистан

Човек трябва да внимава какво си мисли вечер преди сън. Защото за каквото си мисли, това сънува...

...Тази вечер аз си мислех, че вече ми е дошло до гуша в България и искам да емигрирам. Даже споделих на глас на Мамето: "Накрая ще хвана чужбина!" Казах го като тежка закана, очаквайки Мамето да ме спре "Не, стой, какво ще правя без теб!"...Но тя в полусън ме подкани да го направя: "Ходи да изкараш някой лев!"...

Последният човек на планетата

Седяхме на терасата и съзерцавахме звездното небе над нас. Листата на черешите, докосвани от вятъра, се поклащаха с тих шепот. А далечната песен на щурче достигаше до нас със самотно ехо и подчертаваше космическия безкрай на вечерната тишина...Изведнъж Саши прошепна с тайнствен глас:"Тате, представяш ли си всички хора да си отидат от планетата и Невичка да остане сама!" Не бях подготвен за точно такава апокалиптична посока на размисли- вечерната тишина предизвикваше в мен далеч по- романтични чувства.

Радио "Гласът на Москва"

От три вечери насам малките заспиват, слушайки...радио "Гласът на Москва". Открихме го случайно. Просто една вечер, след като се уморих цял час да им разказвам приказки за лека нощ, накрая пуснах радиото. С леко пращене, жена, говореща на руски, започна да чете новините по радио "Гласът на Москва". Саши и Невичка, както се въртеха в леглата си неспокойни, изведнъж притихнаха, заслушани в този глас. Гласът беше толкова руски приказен.