Как емигрирах в Афганистан

Човек трябва да внимава какво си мисли вечер преди сън. Защото за каквото си мисли, това сънува...

...Тази вечер аз си мислех, че вече ми е дошло до гуша в България и искам да емигрирам. Даже споделих на глас на Мамето: "Накрая ще хвана чужбина!" Казах го като тежка закана, очаквайки Мамето да ме спре "Не, стой, какво ще правя без теб!"...Но тя в полусън ме подкани да го направя: "Ходи да изкараш някой лев!"...
...Неусетно съм заспал с тези думи, звучещи като далечно ехо "Ходи да изкараш някой лев!". И ето ме в чужбина. Сънувах, че стоя пред една табела, на която пише "Добре дошли в Афганистан"...Афганистан!? Гледах умно, премигвайки на парцали. Табелата беше цялата надупчена от куршуми с калибър 7,62 мм на автомат "Калашников". Сигурно тези куршуми бяха още от времето на съветската окупация. Даже горният десен ъгъл на табелата беше отнесен от пряко попадение на танков снаряд, и тя вместо четириъгълна, беше станала многоъгълна. Към мен се приближи брадат муджихидин, препасал два патрондаша с патрони от тежка картечница. Каза ми на развален руски, че той ще ме заведе на мястото, където ще работя. Смеех ли да му кажа, че не искам- тръгнах като послушно кученце след своя стопанин. А пък и до ушите ми продължаваше да долита с ехо повелята на Мамето- "Ходи да изкараш някой лев!" И така- ето ме на работното ми място. Теляк в баня, пълна с брадати муджихидини. Това вече беше кошмар! Не стига, че бях в Афганистан, ами и теляк! Тия хора не бяха ли прочели сивито ми?! "Ей, ама аз съм вишист!", виках насън, но никой не ме чуваше. Започнах да обяснявам на един от муджихидините, че имам отлична диплома. Говорех му на руски с надежда да ме разбере: "Мая диплома отличная!" Но това беше фатална геополитическа грешка. Всички муджихидини втренчиха страшни погледи в мен. Край! Някой лев дали щях да изкарам- не знам, но боя щях да си го изкарам със сигурност! И все пак си държех на отличната диплома, затова поясних, за да се знае: "Диплома от Софийския университет!" Чувайки за Софийския университет, муджихидините заредиха като по команда калашниците. Това вече беше краят! Обаче всички започнаха да стрелят с радостни възгласи във въздуха. Ха?! Сигурно всички бяха бивши възпитаници на Софийския университет? Или просто такъв абсурд можеше да се случи само насън...

...По- скоро беше второто. Та къде ти някой по света, дори и в Афганистан, ще възкликне радостно, чувайки за отлична диплома от Софийския университет?!