Малката софийска уличка беше утринно притихнала в очакване на новия работен ден. По нея вървяхме само аз и двама- трима по- ранобудни работници от наблизо строящата се жилищна кооперация, които идваха за първа смяна. Беше толкова необичайно тихо за София, че отнякъде се чуваха дори птичета да чуруликат. Но изведнъж тишината беше буквално взривена от могъщия рев на тежък товарен камион, който идваше зад гърба ми. Обърнах се и спрях на място.
Онемях от приятна изненада- така, сякаш срещах стар приятел от детството, с който не сме се виждали от цяла вечност. Срещу мен идваше "Роман дизел"- един от онези стари румънски самосвали, които ги имаше само в детстките ми години. После бяха дошли модерните "Мерцедеси", "Скании" и "Дафове" и те изместиха "Романите" от строителните площадки. Затова не бях виждал "Роман дизел" от едно време на село, когато те минаваха, пълни догоре с чакъл за близкия строеж. Спомням си как всички момчета от махалата чакахме да мине "Роман", защото такова зрелище нямаше. Той се чуваше още отдалече с дрезгавия си дизелов рев. А щом наближеше, ставаше страховито- от пълният му догоре с чакъл самосвал течеше на едри капки кафява вода, двигателят му така тежко бучеше, че въздухът започваше да трепери, от ауспуха му излизаше черен пушек с пронизително съскане, всичко започваше да се тресе и да скърца заедно с амортесьорите на камиона. Истински праисторически звяр! Приветствахме го с бурни викове и се радвахме, когато някой от шофьорите успяваше да ни чуе сред целия тътен, отговаряйки на поздрава ни с натискане на клаксона. Спомням си, че всеки шофьор караше с дясната си ръка, която беше на волана, а лявата му небрежно висеше през прозореца с догаряща цигара между пръстите. Кой ти е искал тогава да става адвокат, лекар или компютърен специалист?! Всички искахме само това- да станем шофьори на "Роман дизел" и да го караме с една ръка!...Но някак неусетно строежите на село свършиха, свършиха "Романите", свърши и...детството ни. И всички станахме адвокати, лекари и компютърни специалисти. Всички станахме много костюмирани и много сериозни. Но, когато отново видях "Роман дизел"- този забравен герой от детството, разбрах едно- че всеки един от нас, колкото и да е порастнал, колкото и да е костюмиран и сериозен, би дал всичко, за да седне зад волана, държейки го с една ръка, а другата- небрежно висяща през отворения прозорец!
Няма коментари:
Публикуване на коментар