Винаги, когато ми звънне непознат номер, изпитвам лека тревога. Екзистенциална тревога от Неизвестността, криеща се зад непознатия номер. И затова сякаш за миг се изправям на ръба на зейнала бездна- целият изтръпвам! Но вече не е така, защото ми е известно какво се крие зад всеки непознат номер, който ми звъни.
Не, не съм станал телепат- просто знам за какво ме търсят непознати хора...За да ме попитат кога ще отвори рибарския магазин. Веднага уточнявам, че нямам, не съм имал и никога няма да имам рибарски магазин, но явно предишният собственик на телефонния ми номер е имал и сега някак косвено вече и аз имам, защото всеки ден общувам с клиенти на магазина.
Всичко започна в една съботна утрин, когато най- вероломно бях събуден от настоятелният звън на непознат номер. В полусън вдигнах телефона и чух въпроса, който вече половин година ме преследва: "Ало, кога ше отворите рибарския магазин?!" "Имате грешка!", измрънках и продължих да спя. След пет минути отново ме потърсиха: "Днес ще работи ли рибарския магазин?!" Без да осъзнавам какво говоря в полусън, мислейки, че някой от семейството ми ме пита дали ще ставам, отговорих: "Да, след малко!" Затворих телефона и продължих да бълнувам: "Само още малко, само още малко!" Така ми се спеше. Е, не! Трябваше да "отварям" рибарския магазин, защото клиентелата губеше търпение. "Алоооо, няма ли да го отваряте тоя рибарски магазин бе!?", изрева ми в ухото поредния клиент, който ми звънеше.
Това вече ме събуди. Събудих се и когато видях на телефона, че наистина съм провел 3 разговора с непознати номера, разбрах, че това не е било просто сън...И наистина не беше сън- от тази сутрин аз започнах всеки ден да говоря с непознати хора...Даже вече, без да дочакам въпроса, отговарях: "Рибарският магазин днес няма да работи!" Но и това не възпираше "клиентите" ми. "Ама не може ли да го отворите, че нямам стръв!?" Или: "Ма как така, тука пише, че днес работите!?" Или: "Кога и да дойда, все не работите- каква е тая работа!?" Аз обаче бях твърд: "Съжалявам, не работим!" Казвах така, защото, ако кажех, че имат грешка, щеше да настане всеобщо брожение: "Как грешка бе, тука тоя телефон е написан- сега откъде да купя каракуда!?" А сега де! Това се превърна в истинска екзистенциална драма- човекът нямаше откъде да си купи каракуда. Аз обаче най- безсърдечно му затворих, но той продължи: "Ало, имате ли каракуда?""Нямаме каракуда!", отговарях механично като телефонен секретар.
Но в един момент ми звънна шефа от непознат номер и само миг, преди да му кажа, че нямам каракуда, му познах гласа. Затова вече на непознат номер питах и сам си отговарях: "Ако сте за рибарския магазин- не работи, ако търсите каракуда- няма!" Обаче един ме изненада, като каза: "Не, не съм за рибарския магазин и не търся каракуда!" А?! За първи път непознат номер да не търси рибарския магазин и каракуда...Не можеше да бъде! "Тоя нормален ли е?!", си помислих. Веднага ми стана подозрителен. Как може да не търси каракуда!? Затова възмутено до дъното на душата си попитах: "Тогава какво търсите?!" "Вас!:", отговори ми непознатият глас.
Изтръпнах- този сигурно беше някой данъчен, дошъл да направи одитна проверка на магазина. А сега де- нямах никакви счетоводнии и данъчни документи. Боже, даже нямах магазин! Какво щях да отговоря сега на човека? Затова му казах: "Имате грешка!" Обаче непознатият беше по- настоятелен дори от тоя с каракудата: "Не, нямам грешка!" Дали пък не беше от "Господари на ефира" и да иска да направи репортаж по подадено групово оплакване от измамени клиенти на рибарския магазин!? Лелиииии! Още по- зле. Прилоша ми. Ами сега!? На устата ми беше да кажа бързо нещо в мое оправдание. Например: "Веднага ще отворя магазина! Идвам! Тичам!" Или: "Днеска каракудата е на промоция- без пари я давам!" Обаче непознатият ме измъкна от ада на трескаво тревожното ми съзнание. "Нали вие сте Петър!? "Да", отговорих с глух глас. Очаквах да чуя присъдата си. Но чух спокойния глас на непознатия: "Получихме вашето CV, но разбирам, че вече сте си намерили работа!"
Сега зацепих- това беше човек от фирмата, която беше пуснала обява, че търси хора за работа. Но преди да обясня, че не съм си намерил работа, човекът отсреща ми затвори. Гласът ми увисна сред космическата тишина на свободния телефонен сигнал: "Не, не съм си намерил работа!" Вече никой не ме чуваше, но въпреки това добавих: "Затова пък си намерих рибарски магазин! Заповядайте- имаме прясна каракуда!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар