21 декември 2009

Зима







Вчера София приличаше на
снежна приказка. Бяло, бяло, чисто, тихо и спокойно. Мирно време. По някои прозорци мигат разноцветни светлинки и създават празнично настроение.
Валеше и не спираше – като почна от сутринта, та до вечерта.
Боровете се покриха с бяло одеяние, на дърветата побеляха клоните, колите заспаха под дебелия сняг, градинките станаха чистички и без боклуци, като в надеждите ни.
От прозореца всичко изглеждаше чудесно. Нямаше много хора навън – някой забързан за в къщи, с торба с покупки. Някое куче, изведено от стопанина си на разходка. Дори колите бяха малко. В къщи топличко, не исках да излизам навън.
Една малка, кокетна елхичка в стаята сияе с украсата си.

Идилията свърши тази сутрин, когато трябваше да отида до спирката по заледените алеи, да чакам автобус. Добре, че слънцето се показа и освети с великолепието си снежния град. Има ли слънце, всичко е добре. Снежинките заблестяха като сребърни. Нищо, че в 8.56 часа по телевизията вървеше надпис – София -14 градуса.
В офиса една бяла мечка се разхождаше. Взех пушката зад вратата и я застрелях -:)
Сега e топло и слънцето, огряло дървото пред прозореца, ми създава настроение.

Тази Коледа ще бъде чудесна!

1 коментар:

BiA каза...

Мда, красотата на зимата е несравнима, особено в града, особено, когато е все още чисто и бяло и зимната приказка не се е превърнала в кална тротоарна история :)