Старата липа

Аристократично достолепна, старата липа издигаше стройният си ръст точно там, където по план се предвиждаше да бъде положена асфалтовата настилка за паркинг на бъдещия супермаркет. Досега тя все оцеляваше, защото още не идваше редът на паркинга и не пречеше на строителните работи. Работниците я обичаха- използваха нейната дебела сянка, за да се скрият от летните горещини. Тя беше като малък оазис на свежа прохлада, в който те идваха на обяд, за да хапнат и да подремнат, заслушани в омайния шепот на листата. Много често под старата липа сядаше и техническият. Той изпитваше особено чувство на близост към липата. Напомняше му за родния край. На село, в двора на бащината му къща също имаше липа, посадена някога от дядо му. Цялото му детство беше минало с тази липа- катереше се по нейните клони, представяйки си, че това са мачтите на пиратския кораб от "Островът на съкровищата", на нея си строеше къщичка от стари дъски, до която се качваше по въжена стълба. А през летните вечери, приседнал на пейката под липата, до късно слушаше старчески треперещият глас на дядо си, който за пореден път разказваше своите вероятни и невероятни истории като войник на фронта по време на Втората световна война. Затова, когато сядаше под старата липа до строежа, у него нахлуваха всички тези мили образи от черно- бялата лента на детските спомени. Но скоро дойде денят, в който трябваше да започнат подготвителните работи по асфалтирането на пространството около вече издигнатата сграда на супермаркета. Това означаваше да бъде премахната старата липа, защото за нея нямаше място на бъдещия паркинг- щеше да пречи на клиентите на магазина, докато маневрират при паркирането на колите си. А и възложителите се опасяваха, че липата е прекалено стара и при силен вятър клоните й могат да се прекършат и да паднат върху кола или човек. Една пък от интериорните дизайнерки изказа категоричното мнение, че липата изглежда прекалено архаично, за да "кореспондира с модерната стилова концепция на паркинговото пространство"...И с това си експертно становище тя реши окончателно съдбата на старата липа- до бригадата беше сведена заповед тя да бъде отрязана. Научил за тази заповед, техническият тръгна с наведена глава към липата, сякаш се боеше да я погледне. Но след като въздъхна тежко, вдигна главата си и се взря в нея. Тя изглеждаше по- красива от всеки друг път- разкошно разлистила се, нежно шумолеща, с широко разтворените си клони, приличащи на ръце готови за прегръдка. Техническият отново въздъхна и тихо напсува живота на майка. Гледаше липата и ядосано наум я питаше, сякаш говореше с жив човек:"Кажи ми какво да те правя сега?!" Работниците от бригадата мълчаливо го наблюдаваха и очакваха да видят какво ще направи- един от тях вече точеше зъбците на моторната резачка. А техническият поклати глава, обърна се и тръгна нанякъде. Работниците го изгледаха изненадано, но никой не посмя да го попита къде отива- имаше вид на камикадзе преди смъртоносен удар във вражески кораб. И той наистина беше решил да се разправя на живот и смърт с онази отракана дизайнерка, която толкова настояваше да се отреже липата. Но не се наложи- един от големите шефове, който следеше какво става на площадката, се беше трогнал от постъпката на техническия и отмени изпълнението на заповедта. А след това се обади на дизайнерката, за да й постави една малка креативна задача- проект за адекватно вграждане на липата в "модерната стилова концепция на паркинговото пространство"...Дизайнерката можеше само "въодушевено" да се съгласи с идеята на своя началник и вече си представяше прословутата липа като част от кокетен детски кът към паркинга, където децата се катерят по клоните й, представяйки си, че това са мачтите на пиратски кор