"Ооо!" = Интонационно реализиран
израз за ежедневен поздрав ("Здравей!"), чиято фалцeтна или басова
извивка във финала на фонетичното му съдържание изявява различни нюанси от
емоционалното и ...еволюционно състояние на субекта.
"Аре!" = Вербален израз за раздяла
("Довиждане!"), съкращаващ до минимум морално- волевите усилия,
необходими за използването на излишни букви в речевото артикулиране на
субектите. "Опа!" = Фраза, изразяваща глобална и локална загриженост спрямо околните ("Извинете, че ви настъпих/ блъснах!") относно тяхното състояние след физическо съприкосновение на крайниците и други части на анатомията в условията на препълнен обществен транспорт.
"Охоо!" = Повече интонационно, отколкото вербално реализиран израз на романтични чувства и естетическа оценка на женската голота ("Много си красива без дрехи!").
"А?" = Гласна буква, фонетично артикулирана с въпросителна интонация на гласа, изразяваща глобалното чувство за екзистенциално неразбиране на околния свят ( "Какво каза, не те разбрах!?").
"Къде си бе, копеле?/ Къде ходиш бе, да те е*а?" = Вежлива форма на приятелски поздрав ("Здравей, приятелю, как си?"), изразяваща филантропно отношение и дълбока човешка загриженост относно психофизиологичното състояние на околните.
"Мотам се насам - натам. . . / Нагоре - надолу. . ." = Фраза, отговаряща на въпроса "Къде си бе, копеле?/ Къде ходиш бе, да те е*а?", която изразява дълбока благодарност ("Добре съм, благодаря, че попита!") за проявената заинтересованост.
"Аре бе, помияр/ Аре ма, овцо!" = Израз на дълбока морална нетърпимост към допуснати компромиси в точността на човешките взаимоотношения ("Пак закъсня! Докога ще те чакам?")
"Я деба/ Е*а си мамата/ Я глей!" = Фрази, изразяващи богатата гама от непреходни чувства и засилен философски интерес ("Много интересно!"), предизвикани от достигането до съзнателни и подсъзнателни прозрения за истините на Живота!
"Чуеш ли бе, пендел?" = Строго императивен израз ("Слушай ме внимателно!"), целящ да фокусира изцяло вниманието на околните към непреходната семантична значимост и послание на използваните думи.
"Глух ли си бе, копеле?" = Фраза, изразяваща глобалното чувство за екзистенциално отчуждение, неразбиране и липса на общ език между отделните хора и поколения.
"Ей, копеленце недоклатено!" = Императивен израз ("Внимавай, ще те бия"), контекстуално деклариращ открито намерение за преминаване към физическа саморазправа като неизбежно, но справедливо средство за разрешаване на битов спор.
"Немам кинти. . ." = Социално ангажирана фраза, изразяваща статистически обобщено материалното и в частност- духовно състояние, на цяло едно поколение.
"Дреме ми на...!" = Фраза, изразяваща демонтративно отношение на нихилизъм и морално отричане на обществените норми. Степента на това отричане се определя от сексуалния контескт на думата, запълваща многоточието в израза...
"Е*ало си е майката, ей!" = Дълбоко метафоричен израз ("Положението е много лошо!"), използващ реализирането на сексуален акт с майката като драматургично средство за образно пресъздаване на тежката борба за духовно оцеляване, която битието ни налага в определени моменти.
"Ебати тъпото копеле!" = Фраза, изразяваща повече субективно, отколкото научно - обективно аналитично отношение към IQ статуса на определена личност.
"Цепи мрака, кърти мивки, чупи плочки!" = Изрази на естетическа възхита, граничеща с култово- религиозно преклонение спрямо външния вид и поведение на субекти от противоположния пол.
"Храня" = Метафоричен израз, използващ невинната форма на глагола "храня" като контекстуално средство за адресиране на нецензурни сексуални пожелания спрямо майката, лелята, сестрата и други родственици от женски пол на даден субект.
"Плесен" = Образна метафора на родителското тяло, със символно значение на закостеняла архаичност в разбиранията спрямо младите.
"Гъзе" = Умалителна форма на гъзар, с фин контекстуален намек за лека женственост и юпи превзетост в маниерите.
"Яко!" = Дума, имаща универсално предназначение и употреба за изразяване на лично и вселенско щастие.
1 коментар:
Това е напълно точният речник на всеки един от учениците през последните години, страх ме е да си помисля след десет години какви думи и изрази ще употребяват още от съвсем малка детска възраст. Често чувам израза - дреме ми- както по градският транспорт така и в някое заведение където има по млади деца или по точно тинейджъри, но много правилно сте написали, че това е фраза, изразяваща демонстративно отношение на нихилизъм и морално отричане на обществените норми, по точно и ясно нямаше как да го конкретизираме.Но защо трябва с такова пренебрежение да минават през всичко което се докоснат!?
Публикуване на коментар