Да изореш нивата тичешком

Дядо Стоил лежеше в същата болнична стая, в която и татко. Той беше голям човек - едър като вол. И много обичаше да разказва весели истории. Макар че животът му угасваше, той разказваше ли, разказваше. Сякаш това беше неговата последна съпротива срещу настъпващата смърт. Няма да забравя неговата последна история. Разказваше как се оженил още на 16 години - бил дете. Жена му и тя. Само че той бил едро дете, тя съвсем дребничко. Но, ех, любов - взели се още деца. И отишли на нивата да орат. Жена му водела коня, дядо Стоил натискал ралото.

Ама нали още дете, кога ти бил орал дотогава - редовете му излизали криви, та криви. Мъжете от съседните ниви започнали да му се смеят на кривите редове. Жена му търпяла, търпяла, пък накрая взела нещата в свои ръце. Буквално! Избутала дядо Стоил от ралото и застанала на неговото място. Изгонила го да стои и да гледа отстрани, даже не искала и да води коня. И като шибнала коня, като го пришпорила, пък като заорала! Хала! Не се удържала - орала почти тичешком. Мъжете замлъкнали. Защото редовете ù били прави като по конец. А тя била една такава мъничка, нежничка, но огън! Анастасия! Дядо Стоил изричаше с такава любов нейното име. И имаше защо - тогава тя беше спасила неговата мъжка чест...
... Тази история разсмя цялата болнична стая. За миг всеки забрави болежките и отчаянието, представяйки си как мъничката Анастасия шибнала коня и го подкарала да оре тичешком, а дядо Стоил гледал отстрани заедно с мъжете с отворена уста...
Баба Анастасия беше отдавна починала и оставила дядо Стоил вдовец. Затова всички се смеехме, както и самият дядо Стоил, но една издайническа сълза се плъзгаше по бузата му, защото точно сега в тези последни часове живот той така имаше нужда от своята мъничка, огнена Анастасия, която да му се притече на помощ, както беше направила тогава.
... На другата сутрин, когато дойдох да видя татко, в болничната стая беше някак тягостно тихо. Погледнах към леглото на дядо Стоил - то беше празно. Нямаше го. Завинаги! Беше си отишъл от Живота през нощта - някак изведнъж. Решително, със замах - точно както би направила и неговата мъничка, нежна, но огнена Анастасия!