Пролетно пробуждане

Пролетта дойде и всичко на обекта се съживи- слънцето грейна, птичките се разпяха, тревата позеленя, работата тръгна с нови сили. Само старият багер стоеше до изкопа, мъртвешки застинал в последното си усилие да загребе пръст. Стоеше така, както беше спрял да работи преди три месеца.

 

Петелска история

На нашата улица петел пропя. Ха?! Не бях чувал петел да пее от детските години. Тогава във всеки двор имаше кокошки с петел. Но сега- нито кокошки, нито петли. Този пък откъде се взе!? Пееше, та се късаше с дрезгав хард рок хрип, подобен на гласа на Браян Джонсън от Ей Си Ди Си. "Кукуригуууууууууу"! Сцепваше мрака по първи петли...

Пролетта е неизбежна

Много зими сме изкарвали на открито по строежите, но никоя досега не

беше успявала да сломи смеха ни. Ние сме млада бригада- млади сме,

живи сме, смее ни се...Но леденият студ на тази зима скова всичко,

дори смеха ни. Зимата ни победи, изтощи ни- посърнахме, смълчахме се,

състарихме се сякаш, борейки се да оцелеем. Но днес за първи път изгря

слънце- топло, лазурно и омайно като младо вино.

На една спирка разстояние от Ада

Егати дилемата екзистенциална! "Да дупча ли билет, или да не дупча?"... За една спирка! Държах билета в ръката си и усещах как тя започва да се изпотява от напрежение. "Ами ако ме хванат за една спирка?" Щеше да е почти толкова нелепо, колкото смъртта на съветски войник, влязъл победоносно в Берлин, но убит минути преди обявяване края на Втората световна война. "Да бе, да - за една спирка ще дупча билет!"

Писмо до Гертруд Крафт

Здравейте, фрау Крафт!

Това писмо сигурно никога няма да стигне до вас. Няма да стигне- буквално и метафорично! Защото вие сте толкова, толкова далече от мен- някъде там в приказно красивите планини на Австрия. В малкото, кокетно курортно селце-Росбах, което сякаш не е действително. Срамежливо сгушено в мълчанието и поезията на Алпите, сред бялата тишина на снега и коледния уют на горящата камина, която весело пращи с дъх на смола… А аз съм в разкаляната от току-що стопилият се сняг България! В едно село, което тихо умира и се обезлюдява. Превръща се в призрак, в гротеска на това, което беше някога. На едно “някога”, което безвъзвратно си отиде, с отчаяно наведена глава…

Когато Дивият Запад беше на Изток

Наближаването на Коледа винаги ми навява спомени за... клане на прасета. Някога татко гледаше прасета и винаги организираше сложния ритуал на тяхното умъртвяване точно в дните преди Коледа, за да има прясно свинско месо на празничната трапеза. Бяха славни дни! Времена, в които Дивият Запад беше на Изток. Сещам се за една истинска уестърн история от онези времена...

Кратки диалози с Дявола

- Обичал ли си някога?

- Да, обичам всеки ден.

- Какво обичаш?

- Обичам да мразя!

10 прилики между жените и колите

1. Жените, както колите, при първата среща изглеждат без забележка - все едно не са карани, никой дори не е влизал в тях, не се е качвал!
2. Жените, както колите, след третата година ползване започват да показват слабостите си - бързо гаснат, трудно палят, когато е по-студено.

10- те Божии заповеди на "Герб"

1. Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от финансовата криза ...да нямаш Цветан Цветанов, освен Бойко Борисов.

2. Не си прави кумир и никакво изображение...Просто отиди в централата на "Герб"- изображенията са отпечатани и се раздават безплатно.

250 години разстояние

Разхождахме се из стария град на Созопол. За първи път бях тук и очаквах да усетя същата ренесансова атмосфера като в Несебър, но нещо ми липсваше. Може би автентичните възрожденски къщи, които тук бяха по- малко на брой и повечето от тях комерсиално реновирани.