Не ви ли се струва, че цял живот около вас присъстват едни и същи особени персонажи - от ученическата скамейка, през университетските аули , до колегите в работата. Различни лица, различни възрасти, но еднакви прояви на характерите и типични начини на поведение.
Амбициозният индивидуалист. Самоуверен, горд, симулиращ енергична дейност. Не е глупак, но не е и с блестящи умствени способности. Ориентира се отлично в обстановката, галантно измъква резултатите от труда на другите, представя ги като свои постижения и приема аплодисментите с просълзени от умиление очи, подобно на актьор,спечелил „Оскар” за главна роля. И подхвърляйки снизходителни благодарности към „помощния” екип. Миг по-късно , зад кулисите и пред подходящите висшестоящи, обвинява същият този екип в некадърност. Скоро след това и горките висшестоящи са застигнати от същата съдба. И вече не стоят толкова високо, защото са изместени от главния герой.
Безочливият хитрец. Незабележимо закъснява или си тръгва по-рано, докато другите си блъскат главите над задачи и проблеми. Абсолютен непукист . Способен е, има умения, но не си дава зор, защото е „случайно преминаващ”, който преследва далеч по-високи цели. Целеустремено, по своя си начин, търси трамплина, който ще го изстреля по-нависоко. Ако случайно стане трън в очите на някого, винаги съумява хлъзгаво да се измъкне между капките. Благодарение на завидното си постоянство и търпение в преследване на своята единствена, макар и неразбираема за другите мечта, успява да я постигне. Намества се на тихичко, скътано и удобно местенце и си остава незабележим. Той не е е много опасен. Само от време навреме ни кара да се замислим дали пък не е било по-добре да избягаме от часа, в който са ни учили, че успехът се постига с труд. Неизвиненото ни отстъсвие би било оправдано.
Загубенякът-дървен философ. Никога на е „ в час”. Докато всички разгорещено обсъждаме устройството на космическа совалка, той с компетентно изражение пита какъв е грайферът на гумите на волската каруца. После опира показалец в бузата си и с вид на древен мислител започва да се терзае над въпроса „А имаше ли каруцата колела?”. При всички опити да му помогнем, убеждавайки го , че нещата са прости като „две и две равно четири”, той недоверчиво поглаща глава, търсейки конспирацията в това равенство. И го оборва с неопровержеми доказателства за цвета на ланшния сняг. Поради непрекъсната заангажираност на съзнанието му в търсене на нелогични определения на логичните неща, той не се социализира с другите. А и не иска. Ние, от своя страна, първоначално го съжаляваме, после /за кратко/ се забавляваме, но накрая бягаме от него като от заразна досада. Но той успява да застане до нас и потупвайки ни напористо по рамото с опакото на ръката си, да ни застави да изслушаме неопровержимата му теория за това, дали Земята се върти надясно или наляво... Или дали изобщо се върти?!
Това е положението! Те са постоянно около нас. Тези същите персонажи и още десетина техни вариации.
Учение и труд му е майката! А пък това, че в живота не сме отличници, само доказва, че от постоянно присъствие в час, сме проспали теорията за практическото приложение на ... нещата от живота.
