250 години разстояние

Разхождахме се из стария град на Созопол. За първи път бях тук и очаквах да усетя същата ренесансова атмосфера като в Несебър, но нещо ми липсваше. Може би автентичните възрожденски къщи, които тук бяха по- малко на брой и повечето от тях комерсиално реновирани.

Роман Дизел

Малката софийска уличка беше утринно притихнала в очакване на новия работен ден. По нея вървяхме само аз и двама- трима по- ранобудни работници от наблизо строящата се жилищна кооперация, които идваха за първа смяна. Беше толкова необичайно тихо за София, че отнякъде се чуваха дори птичета да чуруликат. Но изведнъж тишината беше буквално взривена от могъщия рев на тежък товарен камион, който идваше зад гърба ми. Обърнах се и спрях на място.

Един работен ден на Господ

Как ли минава един работен ден на Господ? Сигурно става още преди изгрев слънце, за да провери дали слънцето ще изгрее и този ден, защото може и да не изгрее. Подобно на автомеханик Той запретва ръкави и започва профилактика на цялата вселена. Преглежда на канала всички закони на математиката, физиката, химията и биологията, от които зависи Живота. Затяга тук- там, където има хлабини.

Ало, кога ще отворите рибарския магазин?

Винаги, когато ми звънне непознат номер, изпитвам лека тревога. Екзистенциална тревога от Неизвестността, криеща се зад непознатия номер. И затова сякаш за миг се изправям на ръба на зейнала бездна- целият изтръпвам! Но вече не е така, защото ми е известно какво се крие зад всеки непознат номер, който ми звъни.