Писмо до Гертруд Крафт

Здравейте, фрау Крафт!

Това писмо сигурно никога няма да стигне до вас. Няма да стигне- буквално и метафорично! Защото вие сте толкова, толкова далече от мен- някъде там в приказно красивите планини на Австрия. В малкото, кокетно курортно селце-Росбах, което сякаш не е действително. Срамежливо сгушено в мълчанието и поезията на Алпите, сред бялата тишина на снега и коледния уют на горящата камина, която весело пращи с дъх на смола… А аз съм в разкаляната от току-що стопилият се сняг България! В едно село, което тихо умира и се обезлюдява. Превръща се в призрак, в гротеска на това, което беше някога. На едно “някога”, което безвъзвратно си отиде, с отчаяно наведена глава…

Цената на "Форд Ескорт"

Ама как ми докривя тези дни! Причинно и безпричинно, локално и глобално, галактически и вселенски. Една такава поетично- съзерцателно- меланхолична по яворовски тъга ме обхвана...И от мъка реших да си купя "Форд Ескорт"! Защото то от мъка какво друго да си купиш, освен "Форд Ескорт". Само той е толкова нещастен, колкото бях аз. Иначе нямаше да е произведен 1999 година и да струва някакви си 1500 лева по обявите в Интернет, заедно с 4 нови зимни гуми "Континентал" и напълно обслужен. Сиромашкият! "Гледаше" ме с фаровете си, пълни със същата поетично- съзерцателно- меланхолична по яворовски тъга като моята. И макар да беше кола, "гледаше" по човешки разбиращо ме без думи. От което взе, че ми олекна- причинно и безпричинно, локално и глобално, галактически и вселенски. Но така и не си купих "Форд Ескорт". И по- добре, че не го купих. Защото утре пак ще ми докривее и ще имам кола, която да искам да си купя, ей така, само за едната утеха и за единият разбиращ поглед без думи, които струват много повече от 1500 лева. И които всъщност нито се купуват, нито се продават, а просто ги има- там, където най- малко ги очакваш, дори в един нещастен "Форд Ескорт"...Напълно обслужен, с 4 нови зимни гуми!