За смъртта с чувство за хумор

1- ва възможна възможност: Смърт с баничка в ръка

След работа така зверски огладнявам, че първото нещо, което правя, е да вляза в баничарница. Влизам, купувам си баничка и почвам да я ръфам още в движение, докато вървя за гарата. Така пресичам през улици и булеварди, като много често, улисан в ядене, минавам и на червено. Онзи ден замалко да ме блъсне един камион. Веднага си представих най- нелепо сюрреалистичната картина. Лежа в несвяст на асфалта, чува се далечен, тревожен вой на линейка, над мен са се скупчили случайни минувачи, шофьорът на камиона се е хванал за главата.

Кратки диалози с Дявола

- Обичал ли си някога?

- Да, обичам всеки ден.

- Какво обичаш?

- Обичам да мразя!

Ало, кога ще отворите рибарския магазин?

Винаги, когато ми звънне непознат номер, изпитвам лека тревога. Екзистенциална тревога от Неизвестността, криеща се зад непознатия номер. И затова сякаш за миг се изправям на ръба на зейнала бездна- целият изтръпвам! Но вече не е така, защото ми е известно какво се крие зад всеки непознат номер, който ми звъни.

SMS- и до Господ

Първи SMS: Господи, случайно ти намерих телефонния номер. Пиша Ти СМС, защото се притеснявам каква сметка ще навъртя, ако Ти звънна- Небесното царство е далече, извън времето и пространството, ваучерът ще ми свърши само да Ти кажа едно "Здрасти!"! А аз искам толкова неща да Ти кажа...Отговори ми, когато имаш време. Ще си оставя телефона на вибрации, че сигурно Ти звъниш с гръм и трясък, а при мен е вече нощ и ще събудиш децата.

Те са винаги около нас

Не ви ли се струва, че цял живот около вас присъстват едни и същи особени персонажи - от ученическата скамейка, през университетските аули , до колегите в работата. Различни лица, различни възрасти, но еднакви прояви на характерите и типични начини на поведение.

Амбициозният индивидуалист. Самоуверен, горд, симулиращ енергична дейност. Не е глупак, но не е и с блестящи умствени способности. Ориентира се отлично в обстановката, галантно измъква резултатите от труда на другите, представя ги като свои постижения и приема аплодисментите с просълзени от умиление очи, подобно на актьор,спечелил „Оскар” за главна роля. И подхвърляйки снизходителни благодарности към „помощния” екип. Миг по-късно , зад кулисите и пред подходящите висшестоящи, обвинява същият този екип в некадърност. Скоро след това и горките висшестоящи са застигнати от същата съдба. И вече не стоят толкова високо, защото са изместени от главния герой.

Безочливият хитрец. Незабележимо закъснява или си тръгва по-рано, докато другите си блъскат главите над задачи и проблеми. Абсолютен непукист . Способен е, има умения, но не си дава зор, защото е „случайно преминаващ”, който преследва далеч по-високи цели. Целеустремено, по своя си начин, търси трамплина, който ще го изстреля по-нависоко. Ако случайно стане трън в очите на някого, винаги съумява хлъзгаво да се измъкне между капките. Благодарение на завидното си постоянство и търпение в преследване на своята единствена, макар и неразбираема за другите мечта, успява да я постигне. Намества се на тихичко, скътано и удобно местенце и си остава незабележим. Той не е е много опасен. Само от време навреме ни кара да се замислим дали пък не е било по-добре да избягаме от часа, в който са ни учили, че успехът се постига с труд. Неизвиненото ни отстъсвие би било оправдано.

Загубенякът-дървен философ. Никога на е „ в час”. Докато всички разгорещено обсъждаме устройството на космическа совалка, той с компетентно изражение пита какъв е грайферът на гумите на волската каруца. После опира показалец в бузата си и с вид на древен мислител започва да се терзае над въпроса „А имаше ли каруцата колела?”. При всички опити да му помогнем, убеждавайки го , че нещата са прости като „две и две равно четири”, той недоверчиво поглаща глава, търсейки конспирацията в това равенство. И го оборва с неопровержеми доказателства за цвета на ланшния сняг. Поради непрекъсната заангажираност на съзнанието му в търсене на нелогични определения на логичните неща, той не се социализира с другите. А и не иска. Ние, от своя страна, първоначално го съжаляваме, после /за кратко/ се забавляваме, но накрая бягаме от него като от заразна досада. Но той успява да застане до нас и потупвайки ни напористо по рамото с опакото на ръката си, да ни застави да изслушаме неопровержимата му теория за това, дали Земята се върти надясно или наляво... Или дали изобщо се върти?!

Това е положението! Те са постоянно около нас. Тези същите персонажи и още десетина техни вариации.
Учение и труд му е майката! А пък това, че в живота не сме отличници, само доказва, че от постоянно присъствие в час, сме проспали теорията за практическото приложение на ... нещата от живота.

Защо пък да бъда невероятен?!

Невероятен ли?! Е, как да бъда невероятен?! Откакто Бог създаде
Жената, математиците измислиха Теорията на вероятностите, а накрая се появи и Google.com - грънци да си невероятен! Колкото и да се напъвам да съм невероятен, жена ми винаги казва:"Ясен си ми!" Което, в контекста на темата, означава: "Вероятен си ми!" За математиците пък сигурно ще съм още по-лесно вероятен. Ще ме вкарат в някое уравнение с едно неизвестно, ще въртят, ще сучат, докато накрая им стана напълно известно неизвестно! Ще ми изчислят всички вероятни невероятности, на които съм способен. Даже ще измислят теорема на мое име, с която всеки да може да ми изчислява вероятните невероятности, без да се бави и да си блъска главата излишно. Ще бъде математически бързо и лесно - хикс плюс игрек е
равно на Донкин! А, ако пък на някой не му се занимава с
математика - тогава има Google.com! В http://google.com има всичко - от вероятно до най-невероятно. Достатъчно е да наберете
ключова дума, например "Донкин" и може да научите всичко за мен, дори неща, които аз самият не знам за себе си...

Та затова пак питам. Е, как да бъда невероятен в този толкова вероятен свят?! В този свят, който има готов отговор на всеки въпрос, готово обяснение на необяснимото и изчислена вероятност на невероятното... Как?!

Ще се направя на невероятен и точно накрая на статията ще сменя въпроса. Вместо "как?", ще задам въпроса "защо?". Защо пък да бъда невероятен? Жена ми си ме харесва и такъв - банално, тривиално вероятен! Даже точно по тази причина ме обича и
ми вярва безрезервно. Защото да си вероятен - това означава да стоиш на мястото си. И всеки да знае, че съществува 100 процентова вероятност да те намери там и да разчита на теб и твоята непоклатима вероятност в случай на нужда!

Затова в заключение бих казал на онези, на които им липсва някой постоянно да им казва: "Ти си невероятен!" Или, които никога не са чували подобно нещо за себе си. На тях бих им казал: "Ти си вероятен! И на твоята вероятност се крепи крехката сигурност и доверие в този свят!"