Психологически речник на тийнейджърските изрази

"Ооо!" = Интонационно реализиран израз за ежедневен поздрав ("Здравей!"), чиято фалцeтна или басова извивка във финала на фонетичното му съдържание изявява различни нюанси от емоционалното и ...еволюционно състояние на субекта.

"Аре!" = Вербален израз за раздяла ("Довиждане!"), съкращаващ до минимум морално- волевите усилия, необходими за използването на излишни букви в речевото артикулиране на субектите.  

"Опа!" = Фраза, изразяваща глобална и локална загриженост спрямо околните ("Извинете, че ви настъпих/ блъснах!") относно тяхното състояние след физическо съприкосновение на крайниците и други части на анатомията в условията на препълнен обществен транспорт.

"Охоо!" = Повече интонационно, отколкото вербално реализиран израз на романтични чувства и естетическа оценка на женската голота ("Много си красива без дрехи!").

"А?" = Гласна буква, фонетично артикулирана с въпросителна интонация на гласа, изразяваща глобалното чувство за екзистенциално неразбиране на околния свят ( "Какво каза, не те разбрах!?"). 

"Къде си бе, копеле?/ Къде ходиш бе, да те е*а?" = Вежлива форма на приятелски поздрав ("Здравей, приятелю, как си?"), изразяваща филантропно отношение и дълбока човешка загриженост относно психофизиологичното състояние на околните.

"Мотам се насам - натам. . . / Нагоре - надолу. . ." = Фраза, отговаряща на въпроса "Къде си бе, копеле?/ Къде ходиш бе, да те е*а?", която изразява дълбока благодарност ("Добре съм, благодаря, че попита!") за  проявената заинтересованост.

"Аре бе, помияр/ Аре ма, овцо!" = Израз на дълбока морална нетърпимост към допуснати компромиси в точността на човешките взаимоотношения  ("Пак закъсня! Докога ще те чакам?")

"Я деба/ Е*а си мамата/ Я глей!" = Фрази, изразяващи богатата гама от непреходни чувства и засилен философски интерес ("Много интересно!"), предизвикани от достигането до съзнателни и подсъзнателни прозрения за истините на Живота!

"Чуеш ли бе, пендел?" = Строго императивен израз ("Слушай ме внимателно!"), целящ да фокусира изцяло вниманието на околните към непреходната семантична значимост и послание на използваните думи. 

"Глух ли си бе, копеле?" = Фраза, изразяваща глобалното чувство за екзистенциално отчуждение, неразбиране и липса на общ език между отделните хора и поколения.

"Ей, копеленце недоклатено!" =  Императивен израз ("Внимавай, ще те бия"), контекстуално деклариращ открито намерение за преминаване към физическа саморазправа като неизбежно, но справедливо средство за разрешаване на битов спор. 

"Немам кинти. . ." = Социално ангажирана фраза, изразяваща статистически обобщено материалното и в частност- духовно състояние, на цяло едно поколение. 

"Дреме ми на...!" = Фраза, изразяваща демонтративно отношение на нихилизъм и морално отричане на обществените норми. Степента на това отричане се определя от сексуалния контескт на думата, запълваща многоточието в израза...

"Е*ало си е майката, ей!" = Дълбоко метафоричен израз ("Положението е много лошо!"), използващ реализирането на сексуален акт с майката като драматургично средство за образно пресъздаване на тежката борба за духовно оцеляване, която битието ни налага в определени моменти. 

"Ебати тъпото копеле!" = Фраза, изразяваща повече субективно, отколкото научно - обективно аналитично отношение към IQ статуса на определена личност.

"Цепи мрака, кърти мивки, чупи плочки!" = Изрази на естетическа възхита, граничеща с култово- религиозно преклонение спрямо външния вид и поведение на субекти от противоположния пол.

"Храня" = Метафоричен израз, използващ невинната форма на глагола "храня" като контекстуално средство за адресиране на нецензурни сексуални пожелания спрямо майката, лелята, сестрата и други родственици от женски пол на даден субект.

"Плесен" = Образна метафора на родителското тяло, със символно значение на закостеняла архаичност в разбиранията спрямо младите.   

"Гъзе" = Умалителна форма на гъзар, с фин контекстуален намек за лека женственост и юпи превзетост в маниерите.

"Яко!" = Дума, имаща универсално предназначение и употреба за изразяване на лично и вселенско щастие.

Дневник от утробата

3-та седмица от оплождането, 2-ри лунарен месец, 1-ви месец от бременността:

Остарявам бавно, неусетно дори - вчера бях яйцеклетка, днес съм зародиш! Имам си вече наченки и на централната нервна система - хващат ме нервите! И как не - живее ли се на тъмно цял месец!? А имам още 8 дълги месеца в тази дупка... Добре, че още нямам мозък - иначе щях да полудея от мисълта, че ще бъда затворен толкова дълго време!

3-та седмица от оплождането, 2-ри лунарен месец, 1-ви месец от бременността, една сутрин:
Събудих се от писъка на Мама. Горката, тя чак сега разбра, че в живота нищо не е случайно, особено закъснението на менструалния цикъл!

4-та седмица от оплождането, 2-ри лунарен месец, 1-ви месец от бременността:

Все повече започвам да приличам на бобено зърно... Затова няма да се изненадам, ако Мама и Тате ме кръстят Боби. Което е по-добре от Точко, защото в началото приличах на препинателния знак - точка.

Края на 4-та седмица:

Раста буквално главоломно - на глава! Целият съм глава и опашка - като попова лъжичка. Егати урода! Идва ми да се самоубия - ще се удавя в околоплодните води...

След опита за удавяне:

Не успях да се удавя - та как с тази глава, която е голяма и празна като шамандура!?


5-та седмица от оплождането, 2-ри лунарен месец, края на 1-ви, началото на 2-ри месец от бременността:

Вече си имам очи и уши, но те още функционират некоординирано - затова "гледам и не вярвам на ушите си"!

6-та седмица от оплождането, 2-ри лунарен месец, 2-ри месец от бременността:

Вече си имам език и веднага го използвах по предназначение - изплезих се на тате, който ме гледаше тъпо, допрял нос до монитора на видеозона...

7-ма седмица от оплождането, 3-ти лунарен месец, 2-ри месец от бременността:

Днес за първи път помръднах - залутах се в тъмното и си ударих главата в корема на Мама: "Оу!" Щях да си счупя главата, а онези идиоти, родителите ми, изпаднаха в екстаз, че съм помръднал. Май нещо те са мръднали!

9-та седмица от оплождането, 3-ти лунарен месец, край на 2-ри, начало на 3-ти месец от бременността:
Лицето ми започна да се моделира и да заприличва на човешко, обаче Мама продължава да ме нарича "На мама мишлето!"... Е, как да се почувствам човек!?


11-та седмица от оплождането, 4-ти лунарен месец, 3-ти месец от бременността:

Една трета от бременността мина. За една трета от бременността главата ми е една трета от тялото - както е тръгнало, накрая от майка ми ще излезе вместо бебе, футболна топка на два крака. Ще трябва да я изражда не лекар, а футболен вратар!

11-та седмица от оплождането, 4-ти лунарен месец, 4-ти месец от бременността:

Започвам да имам нокти - значи скоро ще мога да "издраскам" оттук!

19-та седмица от оплождането, 6-ти лунарен месец, 5-ти месец от бременността:

Движа се с ръце и крака - главата ми изпъква на корема на Мама. Пак не уцелих изхода! А Мама вика щастлива на Тате: "Видя ли му главата, видя ли му главата!?" Защо все ми натякват за главата!? Комплексирам се!

24-та седмица от оплождането, 7-ми лунарен месец, 6-ти месец от бременността:

Прозявам се - ще дремна, преди да напъна Мама да ме роди в седмия месец!

29-та седмица от оплождането, 8-ми лунарен месец, 7-ми месец от бременността:

Опитах се да се родя преждевременно - къде ти!? Върнаха ме обратно - само където си ожулих главата на изхода. Напред-назад - като че не лекар, а верно футболен вратар ме ловеше и връщаше обратно. Накрая се изморих и заспах, но след два месеца мамицата им ще разплача!

32-ра седмица от оплождането, 9-ти лунарен месец, 8-ми месец от бременността:

Ям калции и желязо - мамицата им ще разплача! Още един месец до УВО!

Девети месец:

Идаааааааааааааааааа!

п.п. Най-накрая се родих. Лекарите казаха на Мама: "Вие сте щастливка, толкова лесно се роди вашето бебе!" Лесно ли?! Тези хора знаят ли колко трудно се ражда човек?

Момина крепост

Вече три дни валеше, без да спира. Водата на реката, на брега на която бяхме разпънали палатките си, се чуваше как приижда от върха на планината с глухо, заканително бучене. Камъните, които реката влачеше по пътя си, се търкаляха и огласяха със страховито ехо планинските клисури. Тягостно мълчание изпълваше палатките, всеки слушаше зловещата симфония от звуци, която реката сътворяваше. Чувствахме се точно като обречени защитници на крепост, която е обсадена от безпощаден враг. Може би това чувство ни се подсилваше от легендите, които се носеха за този край. На билото над реката се виждаха останките от средновековна крепост. Местните я наричаха „Момина крепост”. Старите хора ни разказваха, че крепостта била силна, имала дебели стени и три месеца задържала настъплението на османските завоеватели в планината. Накрая обаче всички мъже, защитници на крепоста, били избити. Останали само децата и жените. А османците готвели поредната атака, при която щели да разбият крепостаната порта със стенобойна машина. Някой трябвало да задържи врага, докато децата се изтеглят през таен изход. Но кой, като вече нямало мъже!? Тогава срещу османците излязла Росица, най- красивата мома на селото. Излязла и се изправила срещу стенобойната машина. Османците, които прииждали с хищни викове, притихнали пред тази гледка. Пред тях стояла младата жена с красиво разпуснати коси, в които вятърът невинно си играел. Очите й, разширени от страх, били необятно сини като небето. Кожата й, бяла като сняг, пулсирала с нежно вълнение при гърдите. Треперещи, ръцете й били широко разтворени като при дългоочаквана среща с любим. Смутени от гледката, османците спрели за миг настъплението. Дебелите крепостни стени не ги спрели, но тази крехка женска решителност успяла. Грозната Смърт не ги спряла, но красотата на Живота успяла. Макар и за миг. Само миг преди стрелите да полетят срещу нежната женска гръд...Само след миг очаквахме и ние водната стихия да връхлети срещу нашите палатки. Всеки беше притаил дъх, гледайки не срещу прииждащата стихия, а към останките от „Момина крепост”, извисяваща се на билото над нас. Всеки търсеше с поглед не угрозата, а красотата, не това, което е срещу нас, а това, което винаги ще бъде с нас!

Топ 5 на най- култовите социалистически автомобили

Гледам автомобилите, минаващи по пътя. Минава един джип на BMW-X3 - лъскаво черен, брутално едър и "мускулест", с релефно изпъкнали арки на калниците, с радиаторна решетка, озъбена като уста на ранен хищник и тежко намръщени фарове, които "гледат" по тевтонски злобно. И всичко това озвучено от могъщия рев на двигателя, скрит под огромния преден капак.

Тръпки ме побиват! Толкова съм шашнат от видяното, че почти не забелязвам "Ладичката", която минава след джипа с тихо, меланхолично скърцане на вече изгнилите си отвсякъде ламарини. Виждам само как тя бавно и старчески немощно се отдалечава, без да има никакъв шанс да настигне BMW-то. Това е "Лада" от социалистическо време - малка и смешно схлупена, скучна и банална до отчаяние, но някак възпитана, ненатрапчива, дори мила.

Ако Господ трябваше да си избира кола?

Ако Господ трябваше да си избира кола, каква ли марка щеше да избере?
Форд? Не и Форд. Господ някога е възкресил умрелият Лазар...Но един Форд умре ли, дори и Господ не би го възкресил!
Лада Нива? Не и Лада Нива. Господ е понесъл достатъчно жестоки мъчения на Голгота, за да си позволи още едно такова!

Азбука на брачните взаимоотношения 2- ра част

Любов: Чувство, което трябва да е не само причина за брачните взаимоотношения, но и следствие от тях...

 

Мама: Задължителна трета страна и геополитически фактор във всеки един спор от брачните взаимоотношения, както и база за сравнителен анализ на женските кулинарни умения.

Наносекунда: Мерна единица за скоростта на похарчване на семейния бюджет от жена, поставена в условията на сезонна разпродажба в МОЛ.

Азбука на брачните взаимоотношения 1- ва част

Ад – Много вероятен начален или финален етап от развитието на брачните взаимоотношения, който продължава цяла вечност и протича в пълния библейски смисъл на думата – с „плач и скърцане на зъби”!

 

Боря – Глагол, използващ се като кодово название за полов акт в брачните взаимоотношения, имащо за цел метафорично, инплицитно изразяване на еротични намерения и закана в присъствието на вече подрастващи деца.

 

Вик – Най- често използвана вокално- вербална форма за изразяване на крайни чувства и емоции в брачните взаимоотношения.

Животът е розов

Не знам какво повече ме измъчваше в Испания - безмилостната горещина или безмилостната носталгия по дома. И двете бяха еднакво смазващи, изпепеляващи душата ми. А по жестока ирония, където и да отидех да работя на строеж или ремонт като бояджия, навсякъде искаха от мен да боядисвам стените в... розово. Боже, от горещина и мъка по вкъщи ми беше вече черно пред очите, а те искаха да им правя розови стените!

Ако Животът беше ресторант

Ако Животът беше ресторант, как ли щеше да протече един обяд в него?...

 

...Може би така.

 

Клиент: Добър ден!

 

Сервитьор: Добър ден! Добре дошли в живота, заповядайте нашето меню.

 

Клиент: Какво ще ми предложите за пиене?

 

Сервитьор:...Една студена вода!