Още от дебютния поглед останах в шах от вашия агресивно атакуващ чар.
Можех да се прикрия зад други фигури или да мина по диагонал, за да се
защитя и избегна среща с вас...Но нима човек може да се прикрие или да
мине по диагонал през Любовта!? Да, може, ако носи сърце на обикновена,
анонимна житейска пешка, какъвто бях аз. Но в мига, в който ви срещнах в
партията на живота ми, с мен стана чудна морална рокада - от пешка аз
се превърнах в Цар, надскочих себе си, защото вече имах царица, владееща
полето на сърцето ми. Размених пешката си с Цар, защото исках като
такъв да бъда матиран и безусловно победен от любовта; защото исках да
пожертвам толкова много, колкото може само един Цар; защото исках и в
ендшпила си да бъда до вас - до последния си ход, до последния си
квадрат, до онзи последен шах и мат, в който неизбежно ще се срещнем
фигура срещу фигура, без нищо да ни разделя и прикрива. Само аз и вие на
дъската на Съдбата, такива, каквито сме - черно - бели, истински!
Затова станах черен Цар - за да срещна неизбежно бялата Царица, дори
това да ми струва най- жестокия мат. А можех да си остана просто една
дребна, анонимна пешка в живота - една от многото, от онези, които
оцеляват в играта. Които никога не се срещат лице в лице с Царицата и
Мата. Но тогава, дори и оцелял, щях ли да съм играл?! Щях ли да съм
изгубил или спечелил? Щеше ли да е игра живота ми без Царица и без Мат!?
Щеше ли да е среща?! Или напротив - разминаване!? Разминаване с
дръзновението, проявяващо се в смелостта да пожертвам най- ценните си
фигури в името на по- висша цел и ход. Разминаване с красотата на
импровизацията в защитните ходове, когато съм притиснат отвсякъде.
Разминаване с шанса да имам съдбата на Цар, готов да умре за своята
Царица. Разминаване с поривите на сърцето ми, което играе буйно като кон
на Г4 при всяка мисъл за бялата царица, намираща се само на един красив
мат разстояние от мен. Разминаване с онзи съдбовен патов миг между
обявяването на шаха и мата, когато няма да имам нито един квадрат за
отстъпление от последната си среща с Любовта!...
Патово ваш, без мат матиран: Гамбит Петров
Няма коментари:
Публикуване на коментар