10- те Божий заповеди на Фейсбук

• Аз съм Фейсбук, Админ твой, Който те изведох от реалния живот и общуване;
• да нямаш други социални мрежи, освен Мене.
• Не си прави профил и никакво изображение в онова, що е в другите социални мрежи;
• не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Фейсбук, Админ твой, Админ ревнител, Който за профила на бащи баннвам до трета и четвърта рода децата, които не Ме ползват,
• и Който показва милост до хилядно коляно към ония юзъри, които Ме обичат и пазят Моите административни условия.
• Не поствай напразно името на Фейсбук, твоя Админ, защото Зукърбърг няма да остави ненаказан оногова, който поства името Му напразно.
• Помни съботния ден, за да го изчатиш;
• шест дена тагвай и поствай всичките си работи;
• а седмият ден е събота на Фейсбук, твоя Админ: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти;
• защото в шест дена създаде Зукърбърг Фейсбук и всичко, що е в него, а в седмия ден си почина и стана милионер; затова Фейсбук благослови съботния ден и го освети с монитора си.
• Почитай баща си и майка си, (за да ти плащат Интернета) за да ползваш дълго профила, който Фейсбук, Админ твой, ти дава.
• Не убивай, освен свободното си време.
• Не прелюбодействувай със снимките от морето на потребителите.
• Не кради чужди постове и статуси.
• Не лъжесвидетелствувай против ближния си, защото и ти достатъчно лъжеш на стената си.
• Не пожелавай профила на ближния си; не пожелавай снимката му, нито стената му, нито приятелите му, ни статуса му, ни тагването му, ни сръчкванията му  - нищо, което е на ближния ти юзър.

Дневникът на един космически катаджия

Ден първи: 

Спрях Астрата зад един остър завой по Млечния път, скатах я до един по- голям метеорит, та да не се вижда, и зачаках с радара. Естествено - пръв нарушител беше руската станция "Мир". Отдалече я видях как неадекватно кръстосваше Млечния път - летеше ту в дясното, ту в лявото платно, аха, да се удари в една комета в насрещното. Дрегерът започна да издава звуков сигнал само от надписа СССР върху ламарините на станцията. Разбира се, аз като един добре подготвен служител на реда знаех как да кажа на всеки език в галактиката своята крилата катаджийска фраза "К' во праим ся?!" Затова посрещнах пилота на станцията с чист руски акцент: "Что сделаем севодня!?" А той, едва държейки се на краката си, имаше сили да каже само "Ну, заец, погоди!" и единствено липсата на гравитация в открития космос го спаси от падане в несвяст на земята...

Ден втори:

Този път спрях Астрата на тъмно, на обратната страна на Луната и зачаках да видя кой кара без включени светлини. По едно време гледам един американски астронавт крачи по лунната повърхност и си говорим сам: "Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството!" Помислих си: "Каква крачка бе, това да не ти е пешеходна пътека!?" Скочих пред него и му доказах, че един катаджия за глоба прави по- големи скокове и от човечеството!...

Ден трети:

Както си патрулирах по крайните квартали на Галактиката и в един момент покрай мен профучаха със свръхзвукова скорост една руска и една американска совалка. Натиснах газта и ги настигнах с Астрата. Присветнах им с буркана да спрат за проверка. "Какво е това бе, момчета?!", попитах ги строго. "Това е космическа надпревара!", отговориха ми дружно. Да, да, аз пасти ям - това си беше жива гонка! Извадих кочана с актове, но нарушителите се ядосаха. Американецът ме заплаши със студена война, а руснакът - направо с война. Аз нямах с какво друго по- страшно - заплаших ги с български мир. И те си платиха актовете мирно и кротко!

Ден четвърти:

Днес ме изпратиха да охранявам една зейнала насред Млечния път черна дупка. Учени от всички страни се чудеха какво да правят с дупката. Само Бойко Борисов знаеше какво - да я запълни с асфалт!

Ден пети:

Днес ме изпратиха на едно ПТП близо до Луната. Трябваше да регулирам междузвездното движение и аз започнах да пренасочвам всички халееви комети и метеорити по обходен път през Земята. Оправих движението за много кратко време, но с дългосрочни последствия. Когато вечерта се върнах на Земята, трябваше да пусна климатика - беше някак рязко застудяло, по улиците нямаше жива душа. Утре нямаше да има кого да глобя по пътищата - направо Апокалипсис!...

Как биха решили сегашната бежанска криза 11 исторически личности

1. Исус Христос:

Исус Христос би решил сегашната бежанска криза, като нахрани огромните тълпи с две риби и пет хляба! В по- лошия случай - би им изпратил скакалци или потоп...

2. Адолф Хитлер:

Хитлер би решил сегашната бежанска криза, като използва индустриалните количества емигранти за индустриални цели - производство на сапун!

3. Наполеон Бонапарт:

Бонапарт би решил сегашната бежанска криза, като използва армията от настъпващи емигранти за армейски цели - военен поход в зимни условия срещу Русия!

4. Хан Аспарух:

Хан Аспарух би решил сегашната бежанска криза, като използва чуждия народ за свой народ и основе нова държава на гръцка територия!

5. Хан Крум Страшни:

Хан Крум Страшни би решил сегашната бежанска криза само като си покаже чашата за вино, направена от главата на пленения византийски император, дръзнал да прекрачи българските граници!

6. Генерал Георги Вазов:

Генерал Г. Вазов би решил сегашната бежанска криза, като използва бежанците, намиращи се в Турция, за превземане на Одрин!

7. В.И. Ленин: 

Ленин би решил сегашната бежанска криза, като използва революционно настроените емигрантски маси за революционни цели - Велика октомврийска революция срещу западния империализъм!

8. Маршал Жуков:

Маршал Жуков би решил сегашната бежанска криза, като използва Източния фронт от емигранти за превземане на Берлин!

9. Президент Х. Труман:

Труман би решил сегашната бежанска криза, като...пусне две атомни бомби!

 

10. Майкъл Джексън:

Майкъл Джексън би решил бежанската криза, като покаже на мигрантите как с лунна стъпка да се върнат обратно там, откъдето са дошли.

11. Бойко Борисов:

Борисов не би решил сегашната бежанска криза, защото не е историческа личност и никога няма да бъде. Въпреки че има претенции за божественост като Исус; въпреки че се оплаква от ниското качество на "матриала" като Хитлер; въпреки че е антируски настроен като Бонапарт; въпреки че се мисли за строител на нова държава като хан Аспарух; въпреки че се прави на много страшен като хан Крум; въпреки че е генерал като генерал Вазов; въпреки че мечтае да влезе като победител в Берлин при А. Меркел; въпреки че приема всяка директива, спусната от Вашингтон, дори и тя да е атомно апокалиптична...

Ако животните имаха сайт за запознанства

Ако животните имаха сайт за запознанства, какви ли щяха да са обявите в него?....

Обява на булдога: "Материално осигурен с колиба булдог, търси разгонени кучки, по възможност - уличници, за самотните уикенди, в които господарите отсъстват от вкъщи!"

Обява на мечока: "Търся мечка - стръвница, може и с мечета, за да преспим заедно зимата."

Обява на вълка: "Търся романтична връзка с вълчица, с която да вием заедно на пълна луна, докато ловджийски куршум ни раздели."

Обява на лисицата: "Търся кокошка за физическа близост и бърза консумация на връзката. п.п. Обещавам, че само смъртта ще може да ни раздели!"

Обява на котарака: "Гладен за физическа близост котарак, търси мишка, с която да излезе на вкусен обяд или вечеря!"

Обява на кърта: "Материално осигурен с висока миньорска пенсия кърт, търси сляпо любовта под дърво и камък, с готовност да мине и под Ламанша, за да открие къртицата на своя живот, с която да слеят дупките си в един общ тунел."

Обява на коня: "Търся кобила, с която заедно да теглим...каруцата на Живота."

Обява на маймуната: "Търся магаре, с което да споделяме общи магарии и маймунджулуци."

Обява на паяка: "Каня уморени от полет мухи да си...починат на моята паяжина..."

Обява на жабата: "Искам да споделя гьола и мухите си с всеки, с който имаме обща краста."

Обява от таралежа: "Моля вълците да престанат да ме канят на срещи, защото не съм Житената питка, а само приличам на нея - подстригаха ми бодлите за дребно хулиганство!"

Обява на петела: "Спешно търся кокошарник, че ще изкукуригам от самота

Родна (бежанска) стряха

Бяла, спретната къщурка,
с бежанци отпред.
Тука Меркел с милувка
ме прецака най- напред.

Тука, под липите стари
не веднъж ме беше страх;
тука със сирийските другари
скачах и бегах...

Къщичке на дните златни,
бежански център мил!
И за Кьолнските палати
не бих те сменил!

п.п. Всички прилики с реални лица и събития е неслучайна!

Любовното обяснение на един IT специалист

О, по - прекрасна и от интегрална схема!

Когато ви сканирах за първи път с очите си, целият ми живот за миг се рестартира и любовта ми се ъпдейтна по- силна от всякога. Зареден с терабайти любов, аз потърсих линк за вашата душа, за да се кънектна завинаги с нея. Но вие не ми разрешихте достъп и аз останах офлайн от вашия живот. Отчаян от този жесток дискънект, аз забих и загубих комуникация дори със собствения си душевен айпи адрес. След няколко неуспешни опити за рестарт, бях готов да натисна шътдауна на моя нещастен живот. Но запазих контрол панел на духа си, конпресирах отчаянието си в MP3 формат и го архивирах по- далече от C Disk- а на сърцето ми. Един ден просто се преинсталирах психически и ъпгрейднах надеждата си за нов шанс и за нова среща с вас в терминалната среда на живота. И ето, че този ден дойде. Отново ви срещнах онлайн. Вие бяхте по- красива от всякога. Очите ви - безкрайно сини като начален екран на Уиндоус 7, косата ви - непроницаемо черна като изключен LED монитор, изражението ви - умно като Гугъл, лицето ви - гладко и чувствено като тъчскрийн, тялото ви - овално като логото на Епъл, талията ви - тънка като дънна платка, краката ви - стройни като резистори...И най- последната версия текстобработваща програма би изгубила ума и дума пред вашата красота, та какво остава за мен, по- несъвършеният и от Уиндоус Виста! Пред вас аз бях буквално търн оф - саундът на гласа ми беше на мют, мисълта ми на пауза, сайзът на очите ми се разшири на макс, думите ми се локнаха, краката ми станаха в положения драг енд дроп, душата ми се превърна в оптична мишка, плъзгаща се благоговейно в краката ви...Копнеех да кликна по лицето ви, да надникна през уиндоусите на очите ви, да се инсъртна в душата ви, за да я копипейстна и сейфна за себе си. За да мога да я отварям и чета винаги когато имам нужда от килобайт нежност и зареждане на батерията с любов!

Интегрално ваш: Рутер Петров

Всичко ни е наред

Валят градушки, снегове, порои...
От какво да се опазиш по- напред!?

Попитай българин и ще ти каже:

"Всичко ни е наред!"

Валят сметки: ток, вода и парно..
Коя да платиш по- напред!?

Попитай българин и ще ти каже:
"Всичко ни е наред!"

Валят новини: лъжи, убийства, кражби...

Коя да чуеш по- напред!?

Попитай българин и ще ти каже:
"Всичко ни е наред!"

Валят кризи, апокалипсиси, фалити...

От кое да се отчаеш по- напред!?
Попитай българин и ще ти каже:
"Всичко ни е наред!"

Но, ако накрая изумен попиташ:

"Тогава защо България не е напред!?"

Попитай българин и ще ти каже:
"Защото всичко ни е наред!"...

Речник на мъжките термини за жени

Шопска салата: Колаборация от нарязани домати и краставици, предназначена за активно диалогично взаимодействие с подходяща алкохолна напитка по време на футболен мач по телевизията.  

Мач от Шампионска лига по футбол: Философски глобално и риторично обяснение с елементи на извинение за 90 минутната метафизична липса на мъжа от вкъщи, въпреки очевидното му телесно и вербално присъствие пред телевизора в хола.

Бира: Екзистенциално насъщна за мъжа алкохолна субстанция, от чиято ниска температура на консумация през лятото зависи високия градус на мъжкото настроение. 

Закъснение след работа: Ежедневно събитие, причинно - следствено обусловено от напълно случайно стечение на фаталистично - свръхестествени фактори, коварно възпрепятстващи своевременното завръщане на мъжа в къщи.

Автомобил: Субект с първостепенно екзистенциално значение и смисъл, генериращ силни сантиментално  - мелодраматични чувства на посвещение и готовност за саможертва у мъжа.

Ракия: Още по- екзистенциално насъщна за мъжа алкохолна субстанция, чието количество и качество при употреба директно рефлектира върху количеството и качеството на реализация на неговите вокални възможности. 

Телевизор: Неравностоен конкурент на жената в борбата й за разпределяне на грамажа мъжко внимание, оставащо след изключване на компютъра.

Манджите на мама: Фундаментален мащаб и критерий за качество в сравнително - съпоставителния вкусов анализ на мъжа спрямо кулинарните достижения на жената

Левски и ЦСКА: Форми на сляпо религиозно убеждение, основаващо се върху вярата в невидими с просто око и недоказани, че съществуват сили.

Гараж: Сакрално място на почти безмълвно уединение на мъжа с неговата кола, прекъсвано само от епизодични изблици на нецензурна речева артикулация, касаеща майката на автомобилния производител..

Мъжко легло сутрин след ставане: Произведение на абстрактното изкуство с елементи на сюрреализъм, изразяващ трескавите творчески и други търсения на мъжа по време на сън...

Дневникът на една българска пътна дупка

Ден първи:

В началото бях просто една пукнатина в асфалта и на никой не му пукаше за мен. Докато не спуках една гума! Първата ми спукана гума беше велосипедна – едно дете ме уцели, докато караше, и отрева за вкъщи, бутайки колелото си. Беше толкова малко и сладко, а вече трябваше да научи първия си голям и горчив урок за българската пътна действителност – „Не внимаваш ли с пукнатините, спукана ти е работата!”...

Ден втори:

Днес спуках първата си автомобилна гума в живота! Някаква жена караше колата си, говорейки по телефона, не ме видя и налетя право в мен. Слезе от колата и започна да ме оглежда с уста, по- широко разтворена и голяма от моите размери. След като ме разгледа, спомена Господ и някаква стара майка, но нито един от двамата не й помогна. Тази жена разбра една от големите теологични истини за родната пътна действителност – „Бог прощава, българските пътните дупки – не!”

Ден трети:

Разбрах, че съм станала сериозна дупка, когато счупих амортисьора на един ТИР, минал през мен. Шофьорът на ТИР- а беше турчин и като видя каква беля е станала, се хвана за главата и призова Аллах! Но и Аллах не се отзова - той още от хайдушки времена не смее много да стъпва по българските пътища, та камо ли сега, когато по тях е пълно с всякакви хайдути и катаджии. Този клет мюсюлманин разбра, че на света има и по- коварни терористи от техните ислямски джихадисти – българските дупки!

Ден четвърти:

Вече съм не просто пътна дупка, а яма – в мен падна човек! То пък един човек – катаджия! Засили се да спре една кола, стъпи накриво и хоп – право в мен. Така този катаджия разбра, че по българските пътища не падат само пари, но и хора...

Ден пети:

Загазих! Дойдоха хора от Пътното и ми очертаха ръбовете за запълване с асфалт. Така се изплаших и разтреперах, че водата, насъбрала се от дъждовете в басейна ми, стана на вълни със сила 8 бала, които отнесоха цялото крайбрежие на мравките, живеещи в съседство с мен. Но скоро разбрах едно – много по- вероятно е да дочакам Второто пришествие на Христос, отколкото повторното идване на хората от Пътното. Така – едно, че оцелях, но и от силното вълнение на водата в мен се разрастнах до размерите на средноголям лунен кратер, през който само извънземни или българи могат да преминат.

Ден шести:

Станах знаменитост – толкова съм голяма, че дори и Бойко Борисов ме забеляза и показа на цяла България в един телевизионен репортаж, коментирайки: „На мястото на тази дупка ще построим магистрала!” Да беше казал, че ще построи метростанция, повече щяха да му повярват хората!

Ден седми:

Тези от Пътното дойдоха, но вместо с асфалт, ме запълниха на първо време с пясък. Така станах не просто дупка, а кална дупка. И номерата, които погаждах на шофьорите по пътя, станаха не просто номера, а кални номера – в преносен и буквален смисъл. И странно – тези от Пътното се чувстваха с чиста съвест, че са ме запълнили с мръсна кал!

Ден осми:

Плаша се от себе си – вече ме изследват...геолози!

Ден девети:

...И археолози!

Ден десети:

Боже, започнаха да идват и спелеолози, но не и асфалтаджии!

Ден последен:

Това е краят! Трябваше да предизвикам автомобилна катастрофа, за да се сетят за мен. Трябваше да се превърна не в дупка, а в гроб, за да ме запълнят най- накрая с асфалт. Но и целият асфалт на света не може да запълни душевната празнина, зейнала след смъртта на загиналите в катастрофата. Целият асфалт на света не може да запълни дупката на страха, които оставих след себе си в шофьорите след дългите години, през които те избягваха да ме срещнат по пътя си. Целият асфалт на света не може да запълни бездната на вината, която някой трябва рано или късно да понесе за мен!    

Любовното обяснение на един Опел до Ферари

Здравейте, прекрасна непозната (извинявам се, но не ви запомних регистрационния номер)!

Срещнах ви пред един търговски център и вие направо ми разбихте сърцето, пардон - двигателя, който е след основен ремонт! Само като видях изкусително страстния дизайн на купето ви, ми завря антифриза в охладителната система, светнаха ми фаровете на дълги и се почувствах отново млад, сякаш вчера съм слязъл от конвейра в Германия. Повярвайте ми, изминал съм стотици хиляди километри, но такава красавица като вас фаровете ми не са виждали. Така се развълнувах, че вдигнах оборотите на празен ход до червената линия на оборотомера, изгоряха ми всички температурни датчици и накрая скъсах водно съединение, та целия се разтекох. Хората на това му казват - "изтекоха ми лигите"! Е, на мен не лиги, а антифризът ми изтече! Но вие дори и с един мигач внимание не ме удостоихте. Но аз ви разбирам, доколкото ми позволява бордовия компютър - все пак вие сте Ферари, а аз стар Опел, при това Астра! Затова сега се чувствам скапан! Защото не само че ми се скапва ламарината, но и клетата ми душа. Но какво знаете вие за измъчената ми опелска душа!? Знаете ли, че след като ме продадоха втора ръка в България, вече душа не ми остана, нито пък амортисьори, шарнири и накладки. Карам на магия. И тази магия сте вие - по- светлият от дълги фарове спомен за вас, който ме крепи като болт гума! Да, кълна се в името на инженер - конструктора ми, вие, а не бензинът сте това, което гори дълбоко в цилиндрите на четиритактовия ми двигател. И всеки оборот на коляновия ми вал е насочен към вас - към нова случайна среща с вас по пътищата и паркингите на Живота. Но фаровете ми вече тъжно гаснат, помътнели от влага, търсейки да ви зърнат за един светофар време на някое кръстовище. Миг, в който бих разкрил като при годишен технически преглед цялото си състояние пред вас, бих ви споделил като на стенд в сервиз всяко свое скърцане и хлопане на клапаните, бих ви изповядал цялата си компресия на буталата, бих ви изпял нежна фалцетна песен с разхлабения ми ангренажен ремък. Бих ви доказал, че съм готов да мина и на червен светофар заради вас (повярвайте ми, няма да бъде трудно, защото спирачките ми не работят!). Бих ви доказал, че съм готов да участвам и в ПТП заради вас, само и само за да ви разкрия колко е уязвима привидно грубата ми предна броня. Но...вие сте просто образ от рекламен билборд. Изкусителен образ на бленувана кола, заснета някъде в Италия. Докато аз съм един стар Опел в България. Вие сте блян, а съм реалност. Вие сте лъжа, аз съм истина. А от истината винаги боли. И тя е, че аз ще умра в България, а вие ще живеете в Италия - ще умираме и ще живеем в нашия щастливо общ европейски дом!

С изгаряща като бензин А98 любов: Опел Астра, производство 1998 г.