5 подробности, в които можем да открием Господ

Казват, че Дяволът е в подробностите. Мисля, че същото може да се каже и за Господ. Той също е в подробностите. Но с тази разлика, че ако Дяволът е в онези подробности, които не можем да отминем, то Господ е в тези, които с лекота отминаваме всеки ден...В тези толкова лесни за отминавване подробности, в които можем да открием присъствието на Господ...
Първа подробност: СЪБУЖДАНЕТО СУТРИН ЖИВ ОТ СЪН

Как детски чистата вяра лекува

Невичка винаги, когато я заболи нещо- идва първо при мен. Ако е паднала и се е ударила, ми показва къде я боли, за да целуна мястото. "Е тука боли!", казва тя и подава главица, ако си е паднала на главата, или ръчичка, ако си е паднала на ръката. Аз я целувам. И...О, чудо! Веднага й минава.

Чувам гласовете им...

Тест за психологическа пригодност... "Ехеее, колко съм ги решавал такива тестове!", мисля си, вземайки теста от "Човешки ресурси". Ноооо...
Първи въпрос: Сутрин, когато станете от сън, чувате ли гласове?
Ако напиша, че чувам, ще ме вземат за луд и ще си изгубя работата. А аз чувам. Даже не гласове, а викове: "Татееееее, па бате ми слага легена на главата и чука по него!" Но отговарям "Не!"
Втори въпрос: Какво точно ви казват гласовете?

БДЖ - влакче на ужасите

В първия момент се почувствах точно като северноамерикански индианец, който за първи път в живота си вижда влак - вцепенен от ужас! Очите ми се разширяваха като пържени яйца на дъното на тиган. Защото това, което виждах, беше един призрак от миналото - старата пътническа мотриса на БДЖ. От онези - целите нашарени в графити, с овехтяла от времето, напукана боя. Истински праисторически динозавър - БЕДЕЖЕЗАВЪР!

Да изореш нивата тичешком

Дядо Стоил лежеше в същата болнична стая, в която и татко. Той беше голям човек - едър като вол. И много обичаше да разказва весели истории. Макар че животът му угасваше, той разказваше ли, разказваше. Сякаш това беше неговата последна съпротива срещу настъпващата смърт. Няма да забравя неговата последна история. Разказваше как се оженил още на 16 години - бил дете. Жена му и тя. Само че той бил едро дете, тя съвсем дребничко. Но, ех, любов - взели се още деца. И отишли на нивата да орат. Жена му водела коня, дядо Стоил натискал ралото.

Честита Баба Марта!

Когато Животът те води с 10 на нула

В. беше дете на улицата. Един истински Хъкълбери Фин. С баща пияница и майка, която беше избягала с друг мъж. В. нямаше живот- имаше оцеляване. И някъде там, между живота и оцеляването, беше неговото трудно хъкълберифинско детство. Детство, изживяно по улиците- по уличните футболни мачове...

На терена В. беше боец- играеше със сърце и душа, по- точно- той не играеше, а гореше. Докато ние, неговите съотборници, кой от кой по- голямо мамино синче, играехме вяло, без да печелим и губим нищо.

Грип ли е, да го опишеш!

Какви времена настанаха- грипни! Днеска си здрав, утре болен. Бързо, без никой да те пита- искаш ли- не искаш ли!? Имаш ли пари за антибиотик, нямаш ли?! И грипът вече не е това, което беше. И той стана капиталист- империалист- експлоататор! Хваща те и ти изтисква силиците докрай, даже и живота ти взима накрая. А пък за парите да не говорим- пари за лекари, за витамини, за един антибиотик, за втори, за трети...Докато едно време не беше така.

Дневникът на един немски автомобил

Извинявам се за почерка, ама пиша с левия шарнир, че десният нещо ми потропва и придърпва на една страна- ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и малко недовиждам- изгоряха ми оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски. Сега все едно съм не с фарове, а с кандилца...
...Това е дневникът на живота ми.

Ден първи- Германия, 15.11.1988 г. :

Чувам немска реч- това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине- може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!

За мишките и хората

Не, не и не! Този плъх не се лови. Какво ли не залагам в капана- сиренце, препечена коричка, саламче... Само филе от акула и черен хайвер, където още не съм му поднесъл. Даже и аналгин му сложих, защото миналата година пак ни нападна един плъх- беше влязъл в шкафа с лекарствата и изял всички аналгини. Цял блистер!