Когато Дивият Запад беше на Изток

Наближаването на Коледа винаги ми навява спомени за... клане на прасета. Някога татко гледаше прасета и винаги организираше сложния ритуал на тяхното умъртвяване точно в дните преди Коледа, за да има прясно свинско месо на празничната трапеза. Бяха славни дни! Времена, в които Дивият Запад беше на Изток. Сещам се за една истинска уестърн история от онези времена...

Кратки диалози с Дявола

- Обичал ли си някога?

- Да, обичам всеки ден.

- Какво обичаш?

- Обичам да мразя!

10 прилики между жените и колите

1. Жените, както колите, при първата среща изглеждат без забележка - все едно не са карани, никой дори не е влизал в тях, не се е качвал!
2. Жените, както колите, след третата година ползване започват да показват слабостите си - бързо гаснат, трудно палят, когато е по-студено.

10- те Божии заповеди на "Герб"

1. Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от финансовата криза ...да нямаш Цветан Цветанов, освен Бойко Борисов.

2. Не си прави кумир и никакво изображение...Просто отиди в централата на "Герб"- изображенията са отпечатани и се раздават безплатно.

250 години разстояние

Разхождахме се из стария град на Созопол. За първи път бях тук и очаквах да усетя същата ренесансова атмосфера като в Несебър, но нещо ми липсваше. Може би автентичните възрожденски къщи, които тук бяха по- малко на брой и повечето от тях комерсиално реновирани.

Роман Дизел

Малката софийска уличка беше утринно притихнала в очакване на новия работен ден. По нея вървяхме само аз и двама- трима по- ранобудни работници от наблизо строящата се жилищна кооперация, които идваха за първа смяна. Беше толкова необичайно тихо за София, че отнякъде се чуваха дори птичета да чуруликат. Но изведнъж тишината беше буквално взривена от могъщия рев на тежък товарен камион, който идваше зад гърба ми. Обърнах се и спрях на място.

Един работен ден на Господ

Как ли минава един работен ден на Господ? Сигурно става още преди изгрев слънце, за да провери дали слънцето ще изгрее и този ден, защото може и да не изгрее. Подобно на автомеханик Той запретва ръкави и започва профилактика на цялата вселена. Преглежда на канала всички закони на математиката, физиката, химията и биологията, от които зависи Живота. Затяга тук- там, където има хлабини.

Ало, кога ще отворите рибарския магазин?

Винаги, когато ми звънне непознат номер, изпитвам лека тревога. Екзистенциална тревога от Неизвестността, криеща се зад непознатия номер. И затова сякаш за миг се изправям на ръба на зейнала бездна- целият изтръпвам! Но вече не е така, защото ми е известно какво се крие зад всеки непознат номер, който ми звъни.

Здравноосигурителният дневник на една ламя

Ден първи:
Днес се събудих с болки в гърлото. Отидох на лекар. Лекарят каза: "Отвори си широко устата!" Отворих я. "Гърлото ти е огън!", каза със сетни сили лекарят, преди да изгори жив. Изглежда, че говореше буквално!
Ден втори:
Гърлото продължава да ме боли. Отидох на друг лекар. Той реши да ми преслуша гърдите. "Вдишай дълбоко и издишай!"...И този лекар стана жертва на професията. Издишах!

10- те закона на Щастието

1- ви закон:
Няма нищо по- лесно и просто от Щастието.

2- ри закон:
Няма нищо по трудно и сложно от това да повярваш в 1- ви закон...

3- ти закон:
Щастието е като светлина в края на тунела- за едни то е невидимо и те виждат само тунела, за други е почти видимо и те виждат светлината в края на тунела, за трети е напълно видимо и те виждат- тунел, светлина и приближаващ влак. А най- добре знае какво е щастието машинистът, който вижда как трима нещастници седят на релсите, мислейки, че са щастливи.

Дневникът на един още нероден

3-та седмица от оплождането, 2-ри лунарен месец, 1-ви месец от бременността:
Остарявам бавно, неусетно дори- вчера бях яйцеклетка, днес съм зародиш! Имам си вече наченки и на централната нервна система- хващат ме нервите! И как не- живее ли се на тъмно цял месец!? А имам още 8 дълги месеца в тази дупка...Добре, че още нямам мозък- иначе щях да полудея от мисълта, че ще бъда затворен толкова дълго време!

SMS- и до Господ

Първи SMS: Господи, случайно ти намерих телефонния номер. Пиша Ти СМС, защото се притеснявам каква сметка ще навъртя, ако Ти звънна- Небесното царство е далече, извън времето и пространството, ваучерът ще ми свърши само да Ти кажа едно "Здрасти!"! А аз искам толкова неща да Ти кажа...Отговори ми, когато имаш време. Ще си оставя телефона на вибрации, че сигурно Ти звъниш с гръм и трясък, а при мен е вече нощ и ще събудиш децата.

Дневникът на един баничкозависим

Ден първи:
Един ден, откакто съм отказал баничките, а вече усещам първите симптоми на абстиненцията- накъдето и да погледна, виждам само банички! Те са навсякъде. Сякаш целият свят се обитава само от банички. Ах, как обичам света!...Но искам да го унищожа, да го схрускам. Започвам да разбирам Адолф Хитлер...
Ден втори:
Стоя пред витрината на една баничарница и ме обхващат мрачно поетични чувства. Рецитирам безмълвно Смирненски:

10 мисли на един ангел- пазител

Първа мисъл:

Да бъдеш ангел- пазител е все едно да бъдеш футболен вратар. С тази разлика, че футболният вратар трябва да спасява неспасяеми топки, а ангелът- пазител- неспасяеми грехове! И още една разлика: футболният вратар стои на голлинията на вратата, ангелът- пазител- на голлинията на живота...

Как емигрирах в Афганистан

Човек трябва да внимава какво си мисли вечер преди сън. Защото за каквото си мисли, това сънува...

...Тази вечер аз си мислех, че вече ми е дошло до гуша в България и искам да емигрирам. Даже споделих на глас на Мамето: "Накрая ще хвана чужбина!" Казах го като тежка закана, очаквайки Мамето да ме спре "Не, стой, какво ще правя без теб!"...Но тя в полусън ме подкани да го направя: "Ходи да изкараш някой лев!"...

Последният човек на планетата

Седяхме на терасата и съзерцавахме звездното небе над нас. Листата на черешите, докосвани от вятъра, се поклащаха с тих шепот. А далечната песен на щурче достигаше до нас със самотно ехо и подчертаваше космическия безкрай на вечерната тишина...Изведнъж Саши прошепна с тайнствен глас:"Тате, представяш ли си всички хора да си отидат от планетата и Невичка да остане сама!" Не бях подготвен за точно такава апокалиптична посока на размисли- вечерната тишина предизвикваше в мен далеч по- романтични чувства.

Радио "Гласът на Москва"

От три вечери насам малките заспиват, слушайки...радио "Гласът на Москва". Открихме го случайно. Просто една вечер, след като се уморих цял час да им разказвам приказки за лека нощ, накрая пуснах радиото. С леко пращене, жена, говореща на руски, започна да чете новините по радио "Гласът на Москва". Саши и Невичка, както се въртеха в леглата си неспокойни, изведнъж притихнаха, заслушани в този глас. Гласът беше толкова руски приказен.

Свински диалози

Това сега е най- новата мода на вербална комуникация у нас- грухтене. Разбира се, законодател на тази нова модна тенденция отново е Сашко. А нейн ревностен последовател е Невичка, която се скъсва да грухти. Аз я питам нещо, тя ми отговаря с тихичко погрухване: "Гррррр- гррррр!" Чак го изкарва някак носово басово- точно като прасенце.

Магаренцето на Господ

Спомням си как Мадона дойде в България. С кортеж от полицейски коли, возейки се в лъскаво черен джип - "Порше Кайен". Феновете я очакваха екзалтирани по пътя, всеки с тайната надежда да я зърне поне за миг отблизо. Обаче стъклата на джипа ù бяха тъмни и никой не я видя. Но поне ù видя джипа - голям, скъп и мощен. Колко ли конски сили имаше под капака му!? 150-200! Най-малко! Та това е Мадона...

Няма страшно, държа те, гледай напред!

Колелото на времето се върти. И ето ме на улицата- на същата улица от моето детство, на която се научих да карам колело. Но вече не като дете, а като баща. Там, на мястото на татко- зад колелото на дъщеря ми, държейки я за седалката. На това място някога беше той, когато ме учеше да карам. Държеше ме и ми говореше: "Няма страшно, държа те, гледай напред!"

И аз безрезервно му вярвах, въпреки че гласът му ставаше все по- далечен. Въртех педалите и чувах далечния му глас, който достигаше все по- глухо до мен- "Няма страшно, държа те, гледай напред!" Гледах напред и не бях видял как татко неусетно ме е пуснал да карам сам, без неговата помощ. Така се бях научил да карам...

5 подробности, в които можем да открием Господ

Казват, че Дяволът е в подробностите. Мисля, че същото може да се каже и за Господ. Той също е в подробностите. Но с тази разлика, че ако Дяволът е в онези подробности, които не можем да отминем, то Господ е в тези, които с лекота отминаваме всеки ден...В тези толкова лесни за отминавване подробности, в които можем да открием присъствието на Господ...
Първа подробност: СЪБУЖДАНЕТО СУТРИН ЖИВ ОТ СЪН

Как детски чистата вяра лекува

Невичка винаги, когато я заболи нещо- идва първо при мен. Ако е паднала и се е ударила, ми показва къде я боли, за да целуна мястото. "Е тука боли!", казва тя и подава главица, ако си е паднала на главата, или ръчичка, ако си е паднала на ръката. Аз я целувам. И...О, чудо! Веднага й минава.

Чувам гласовете им...

Тест за психологическа пригодност... "Ехеее, колко съм ги решавал такива тестове!", мисля си, вземайки теста от "Човешки ресурси". Ноооо...
Първи въпрос: Сутрин, когато станете от сън, чувате ли гласове?
Ако напиша, че чувам, ще ме вземат за луд и ще си изгубя работата. А аз чувам. Даже не гласове, а викове: "Татееееее, па бате ми слага легена на главата и чука по него!" Но отговарям "Не!"
Втори въпрос: Какво точно ви казват гласовете?

БДЖ - влакче на ужасите

В първия момент се почувствах точно като северноамерикански индианец, който за първи път в живота си вижда влак - вцепенен от ужас! Очите ми се разширяваха като пържени яйца на дъното на тиган. Защото това, което виждах, беше един призрак от миналото - старата пътническа мотриса на БДЖ. От онези - целите нашарени в графити, с овехтяла от времето, напукана боя. Истински праисторически динозавър - БЕДЕЖЕЗАВЪР!

Да изореш нивата тичешком

Дядо Стоил лежеше в същата болнична стая, в която и татко. Той беше голям човек - едър като вол. И много обичаше да разказва весели истории. Макар че животът му угасваше, той разказваше ли, разказваше. Сякаш това беше неговата последна съпротива срещу настъпващата смърт. Няма да забравя неговата последна история. Разказваше как се оженил още на 16 години - бил дете. Жена му и тя. Само че той бил едро дете, тя съвсем дребничко. Но, ех, любов - взели се още деца. И отишли на нивата да орат. Жена му водела коня, дядо Стоил натискал ралото.

Честита Баба Марта!

Когато Животът те води с 10 на нула

В. беше дете на улицата. Един истински Хъкълбери Фин. С баща пияница и майка, която беше избягала с друг мъж. В. нямаше живот- имаше оцеляване. И някъде там, между живота и оцеляването, беше неговото трудно хъкълберифинско детство. Детство, изживяно по улиците- по уличните футболни мачове...

На терена В. беше боец- играеше със сърце и душа, по- точно- той не играеше, а гореше. Докато ние, неговите съотборници, кой от кой по- голямо мамино синче, играехме вяло, без да печелим и губим нищо.

Грип ли е, да го опишеш!

Какви времена настанаха- грипни! Днеска си здрав, утре болен. Бързо, без никой да те пита- искаш ли- не искаш ли!? Имаш ли пари за антибиотик, нямаш ли?! И грипът вече не е това, което беше. И той стана капиталист- империалист- експлоататор! Хваща те и ти изтисква силиците докрай, даже и живота ти взима накрая. А пък за парите да не говорим- пари за лекари, за витамини, за един антибиотик, за втори, за трети...Докато едно време не беше така.

Дневникът на един немски автомобил

Извинявам се за почерка, ама пиша с левия шарнир, че десният нещо ми потропва и придърпва на една страна- ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и малко недовиждам- изгоряха ми оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски. Сега все едно съм не с фарове, а с кандилца...
...Това е дневникът на живота ми.

Ден първи- Германия, 15.11.1988 г. :

Чувам немска реч- това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине- може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!

За мишките и хората

Не, не и не! Този плъх не се лови. Какво ли не залагам в капана- сиренце, препечена коричка, саламче... Само филе от акула и черен хайвер, където още не съм му поднесъл. Даже и аналгин му сложих, защото миналата година пак ни нападна един плъх- беше влязъл в шкафа с лекарствата и изял всички аналгини. Цял блистер!