Бабината стара къща

Тихо тлее на луната светлината слаба,
в сянката ѝ сгушена е къщата на баба.
Останала сама като сираче,
тъжно приведена, сякаш плаче.
Прозорците ѝ тъмни, по-мъртви от очи на сляп,
в кухнята отдавна не ухае на изпечен хляб.
Бурени са скрили пътеката на двора,
оградата е паднала, сякаш от умора.
Вратата на входа скърца унило,
лястовиче мъничко гнездо е свило.
И само то е живинка последна,
която стопля тази стряха бедна.
Само то, макар и да отлита есен,
се завръща пролетта с песен.
Но именно защото лястовичето се завръща,
продължава да е жива бабината стара къща!
Защото всяка къща не умира,
когато има кой в ней да се прибира...

Назад, черешите са скъпи!

Крадец в черно, с маска се предреши,
за да краде с взлом от скъпите череши.
Излезе на пазара въоръжен с пушка
и взе една от бабите на мушка.
"Избирай - черешите или живота,
решавай бързо, недей се мота"
Бабата гледа като Рамбо, без да мига
и автомат изпод престилката повдига.
"Назад, черешите са скъпи,
ако ти е мил живота, тръпи!"...
...Ей, този свят морално хептен се омеша,
щом животът струва колкото една череша!

Не желая пред името си титла и чин

Не желая пред името си титла и чин,
достатъчно ми е едно звание кратко,
да чувам от моите дъщеря и син
с любов да ме наричат татко!

Достатъчно ми е, без да бъда генерал,
накрая с орден на гърди да се окича,
затова че всяка тяхна болка съм разбрал
и съм ги научил как да се обича!

Има ли кой?

Има ли кой душата ми да прочете до последната страница,

за да може с разбиране в нея да вникне!?

Има ли кой да стигне на душата ми най- далечната граница,

за да може безгранично да я обикне!?

Има ли кой душата ми да прочете до последната страница,

за да може след това да я допише!? 

Има ли кой да стигне на душата ми най- далечната граница,
за да я докосне свише?!

Поезия без думи

Нямам силни думи поезия да пиша,

но в мълчанието ми бурен вятър диша.

Всяка премълчана дума, всяка мисъл моя,

е вълна, разбиваща се с грохот в прибоя.

Всяко мое изказано без думи изречение,

е като стихията на речното течение,

всяка моя ненаписана точка и запетая,

е пълна с тишина самотна стая,

всяко мое тревожно многоточие,

е дуло, насочено в слепоочие,

всяко мое междуредие и пауза,

е изгубена, красива кауза.

Затова поезията ми, макар със знаци необозрими,

ще бъде написана с най- истинските рими.

Защото поезия не се пише с думите мастилни,

а с делата и стихиите на чувствата ни силни!

Ще си отида

Ще си отида уморен като залеза  тих,

бавно догарящ с трепетен пламък,

ще си отида, шепнейки най- нежния стих,

който да стопли сърца по- студени от камък.

Ще си отида като ехо на птича песен,

огласила небесата слънчево сияйни,

ще си отида като листо от тъжна есен,

отнесено от вятъра по пътища незнайни.

Ще си отида като вик на душа свободна,

избягала от затвора на човешкото тяло,

ще си отида с радост от болката прободна,

че сърцето ми с ритъм на поезия е туптяло!

10 прилики между Фейсбук и затвора

1- ва прилика:

Подобно на затвора и Фейсбук е пълен със серийни убийци...на време!

2- ра прилика:

Подобно на затвора и във Фейсбук влезеш ли, оставаш за дълги години, дори до живот.

3- та прилика:

Подобно на затвора и във Фейсбук си сам и затворен между стени, по които от нямане какво да правиш, пишеш.

4- та прилика:

Подобно на затвора и Фейсбук откъсва хората от реалния живот, като им отнема свободата да живеят и общуват пълноценно.

5- та прилика:

Подобно на затвора и от Фейсбук бягството е трудно, дори невъзможно, а в един момент и нежелано.

6- та прилика:

Подобно на затвора и във Фейсбук така свикваш със стените, че не можеш да си представиш съществуването на друг живот отвъд тях.

7- ма прилика:

Подобно на затвора и във Фейсбук губиш времето си и пропиляваш най- хубавите години живот, прекарвайки ги далече от близките си хора.

8- ма прилика:

Подобно на затвора и Фейсбук е пълен с крадци...на чужди статуси, мисли и снимки, но те не си признават кражбите и твърдят, че са невинни.

9- та прилика:

Подобно на затвора и във Фейсбук е трудно да попаднеш...на хора.

10- та прилика:

Подобно на затвора и във Фейсбук всеки влиза различен, а излиза - еднакъв...И това е най- страшната присъда!

Пролетта - грейнала усмивка на момиче

Пролетта - грейнала усмивка на момиче,

невинна като бялото на цъфнало кокиче,

Пролетта - нежен повей на бриз далечен,

тиха като меланхолия на ромон речен.

Пролетта - разтворени криле на птиче,

крехка като миглен трепет на момиче.


Пролетта - като детска радост чиста,
изгрява на небето със звездната мъниста.

Любовното обяснение на един математик

О, по- прекрасна от теорема на Питагор,

Когато ви видях за първи път, бях толкова аналитично объркан от съвършено пропорционалната, геометрична красота на тялото ви, че за миг душата ми се превърна във величина, която може да се изрази само с ирационално число. Линиите на лицето ви очертаваха красива окръжност; очите ви изразяваха пленителна асоциативност; краката ви бяха прави като бедра на равнобедрен триъгълник; гърдите ви имаха съвършен обем и площ, с нежен овал и едва доловими остри ъгли в центъра ореола им. Наистина, вашата красота беше толкова извън всяко познато ми матрично уравнение, че се опитах чрез Теорията на вероятностите да ви докажа, да ви дефинирам, за да съм убеден във вашето реално съществуване и възможност за емоционално решение. Но вие бяхте по- абстрактна и трудна за дефиниране и от Теорията на хаоса. Опитах се да ви параметризирам и да ви докажа чрез прости и рационални числа, но вие бяхте отвъд тях – сякаш сте обратна на всичко тригонометрична функция; обратна матрица, неподвластна на линейни комбинации. Затова се отказах да ви решавам, да ви доказвам и обяснявам – та нима има открита формула за решаване на любовния логаритъм!? Нима има открита Теория на любовта?! Не, няма! И не трябва да има, защото тогава Любовта ще се превърне в суха математика с готови отговори, която всеки може да решава. Тогава  Любовта ще бъде много лесен и логичен сбор от  рационални числа, който може да се постави под общ знаменател с всички останали чувства на човека. Тогава Любовта няма да бъде безкрайна окръжност, а правоъгълен триъгълник, в който всички ъгли на гледни точки и чувства могат да се изчислят до последният им градус. А аз не искам да ви обичам правоъгълно и праволинейно, не искам да ви обичам матрично и метрично. Искам просто да открия медицентъра на вашата душа, искам да открия сечението на вашето сърце, сборът на вашите уникални качества, за да ги умножа по безкрайност. Така накрая дори между нас да има деление, аз ще бъда удовлетворен, че поне с малко съм умножил любовта между хората и съм доказал,  че тя има константно присъствие и дълбок корен квадрат във всеки човек!

Алгебрично и геометрично ваш: Питагор Донкин

Да можеше Ботев и Левски да са кандидат - депутати

Ех, да можеше Ботев и Левски да са кандидат - депутати,

та народът в парламента днес да ги изпрати.

Та да се изправи Левски пред парламентарната публика

и да потърси сметка къде му е чистата и свята република?!

Та да се изправи Ботев пред депутатите подобно арбитър

и да попита за кого умря в мъки Хаджи Димитър?!

И да напише Левски: "Народе???" - с въпросителни тревожни,

погнусен от депутатите ни алчни и безбожни.

И да покаже Ботев пред аудиторията суетно шумна,

как още му кърви на чело раната куршумна.

Ех, да можеше хъшове да са кандидат - депутати,

та Ботев вскички политици на "Майце си" да прати!...