19 юни 2013

Дневник от утробата

3-та седмица от оплождането, 2-ри лунарен месец, 1-ви месец от бременността:

Остарявам бавно, неусетно дори - вчера бях яйцеклетка, днес съм зародиш! Имам си вече наченки и на централната нервна система - хващат ме нервите! И как не - живее ли се на тъмно цял месец!? А имам още 8 дълги месеца в тази дупка... Добре, че още нямам мозък - иначе щях да полудея от мисълта, че ще бъда затворен толкова дълго време!

3-та седмица от оплождането, 2-ри лунарен месец, 1-ви месец от бременността, една сутрин:
Събудих се от писъка на Мама. Горката, тя чак сега разбра, че в живота нищо не е случайно, особено закъснението на менструалния цикъл!

4-та седмица от оплождането, 2-ри лунарен месец, 1-ви месец от бременността:

Все повече започвам да приличам на бобено зърно... Затова няма да се изненадам, ако Мама и Тате ме кръстят Боби. Което е по-добре от Точко, защото в началото приличах на препинателния знак - точка.

Края на 4-та седмица:

Раста буквално главоломно - на глава! Целият съм глава и опашка - като попова лъжичка. Егати урода! Идва ми да се самоубия - ще се удавя в околоплодните води...

След опита за удавяне:

Не успях да се удавя - та как с тази глава, която е голяма и празна като шамандура!?


5-та седмица от оплождането, 2-ри лунарен месец, края на 1-ви, началото на 2-ри месец от бременността:

Вече си имам очи и уши, но те още функционират некоординирано - затова "гледам и не вярвам на ушите си"!

6-та седмица от оплождането, 2-ри лунарен месец, 2-ри месец от бременността:

Вече си имам език и веднага го използвах по предназначение - изплезих се на тате, който ме гледаше тъпо, допрял нос до монитора на видеозона...

7-ма седмица от оплождането, 3-ти лунарен месец, 2-ри месец от бременността:

Днес за първи път помръднах - залутах се в тъмното и си ударих главата в корема на Мама: "Оу!" Щях да си счупя главата, а онези идиоти, родителите ми, изпаднаха в екстаз, че съм помръднал. Май нещо те са мръднали!

9-та седмица от оплождането, 3-ти лунарен месец, край на 2-ри, начало на 3-ти месец от бременността:
Лицето ми започна да се моделира и да заприличва на човешко, обаче Мама продължава да ме нарича "На мама мишлето!"... Е, как да се почувствам човек!?


11-та седмица от оплождането, 4-ти лунарен месец, 3-ти месец от бременността:

Една трета от бременността мина. За една трета от бременността главата ми е една трета от тялото - както е тръгнало, накрая от майка ми ще излезе вместо бебе, футболна топка на два крака. Ще трябва да я изражда не лекар, а футболен вратар!

11-та седмица от оплождането, 4-ти лунарен месец, 4-ти месец от бременността:


Започвам да имам нокти - значи скоро ще мога да "издраскам" оттук!

19-та седмица от оплождането, 6-ти лунарен месец, 5-ти месец от бременността:

Движа се с ръце и крака - главата ми изпъква на корема на Мама. Пак не уцелих изхода! А Мама вика щастлива на Тате: "Видя ли му главата, видя ли му главата!?" Защо все ми натякват за главата!? Комплексирам се!

24-та седмица от оплождането, 7-ми лунарен месец, 6-ти месец от бременността:

Прозявам се - ще дремна, преди да напъна Мама да ме роди в седмия месец!

29-та седмица от оплождането, 8-ми лунарен месец, 7-ми месец от бременността:


Опитах се да се родя преждевременно - къде ти!? Върнаха ме обратно - само където си ожулих главата на изхода. Напред-назад - като че не лекар, а верно футболен вратар ме ловеше и връщаше обратно. Накрая се изморих и заспах, но след два месеца мамицата им ще разплача!

32-ра седмица от оплождането, 9-ти лунарен месец, 8-ми месец от бременността:

Ям калции и желязо - мамицата им ще разплача! Още един месец до УВО!

Девети месец:

Идаааааааааааааааааа!

п.п. Най-накрая се родих. Лекарите казаха на Мама: "Вие сте щастливка, толкова лесно се роди вашето бебе!" Лесно ли?! Тези хора знаят ли колко трудно се ражда човек?

16 юни 2013

Момина крепост

Вече три дни валеше, без да спира. Водата на реката, на брега на която бяхме разпънали палатките си, се чуваше как приижда от върха на планината с глухо, заканително бучене. Камъните, които реката влачеше по пътя си, се търкаляха и огласяха със страховито ехо планинските клисури. Тягостно мълчание изпълваше палатките, всеки слушаше зловещата симфония от звуци, която реката сътворяваше. Чувствахме се точно като обречени защитници на крепост, която е обсадена от безпощаден враг. Може би това чувство ни се подсилваше от легендите, които се носеха за този край. На билото над реката се виждаха останките от средновековна крепост. Местните я наричаха „Момина крепост”. Старите хора ни разказваха, че крепостта била силна, имала дебели стени и три месеца задържала настъплението на османските завоеватели в планината. Накрая обаче всички мъже, защитници на крепоста, били избити. Останали само децата и жените. А османците готвели поредната атака, при която щели да разбият крепостаната порта със стенобойна машина. Някой трябвало да задържи врага, докато децата се изтеглят през таен изход. Но кой, като вече нямало мъже!? Тогава срещу османците излязла Росица, най- красивата мома на селото. Излязла и се изправила срещу стенобойната машина. Османците, които прииждали с хищни викове, притихнали пред тази гледка. Пред тях стояла младата жена с красиво разпуснати коси, в които вятърът невинно си играел. Очите й, разширени от страх, били необятно сини като небето. Кожата й, бяла като сняг, пулсирала с нежно вълнение при гърдите. Треперещи, ръцете й били широко разтворени като при дългоочаквана среща с любим. Смутени от гледката, османците спрели за миг настъплението. Дебелите крепостни стени не ги спрели, но тази крехка женска решителност успяла. Грозната Смърт не ги спряла, но красотата на Живота успяла. Макар и за миг. Само миг преди стрелите да полетят срещу нежната женска гръд...Само след миг очаквахме и ние водната стихия да връхлети срещу нашите палатки. Всеки беше притаил дъх, гледайки не срещу прииждащата стихия, а към останките от „Момина крепост”, извисяваща се на билото над нас. Всеки търсеше с поглед не угрозата, а красотата, не това, което е срещу нас, а това, което винаги ще бъде с нас!

11 юни 2013

Топ 5 на най- култовите социалистически автомобили

Гледам автомобилите, минаващи по пътя. Минава един джип на BMW-X3 - лъскаво черен, брутално едър и "мускулест", с релефно изпъкнали арки на калниците, с радиаторна решетка, озъбена като уста на ранен хищник и тежко намръщени фарове, които "гледат" по тевтонски злобно. И всичко това озвучено от могъщия рев на двигателя, скрит под огромния преден капак.
Тръпки ме побиват! Толкова съм шашнат от видяното, че почти не забелязвам "Ладичката", която минава след джипа с тихо, меланхолично скърцане на вече изгнилите си отвсякъде ламарини. Виждам само как тя бавно и старчески немощно се отдалечава, без да има никакъв шанс да настигне BMW-то. Това е "Лада" от социалистическо време - малка и смешно схлупена, скучна и банална до отчаяние, но някак възпитана, ненатрапчива, дори мила.

Ако Господ трябваше да си избира кола?

Ако Господ трябваше да си избира кола, каква ли марка щеше да избере?
Форд? Не и Форд. Господ някога е възкресил умрелият Лазар...Но един Форд умре ли, дори и Господ не би го възкресил!

Лада Нива? Не и Лада Нива. Господ е понесъл достатъчно жестоки мъчения на Голгота, за да си позволи още едно такова!

05 юни 2013

Азбука на брачните взаимоотношения 2- ра част


Любов: Чувство, което трябва да е не само причина за брачните взаимоотношения, но и следствие от тях...
 
Мама: Задължителна трета страна и геополитически фактор във всеки един спор от брачните взаимоотношения, както и база за сравнителен анализ на женските кулинарни умения.

Наносекунда: Мерна единица за скоростта на похарчване на семейния бюджет от жена, поставена в условията на сезонна разпродажба в МОЛ.