Обичах
да гледам как бай Кольо пуши цигара. Той пушеше така, както японките
церемониално поднасят чай- бавно и плавно, с ритуално внимание към всеки детайл
на жестовете при държането на цигарата и всмукването от нея. Това не беше
нервното, сприхаво пушене на пушачите по улицата- това беше ренесансова поезия.